България не бива да бъде "Тошко Африкански"

От поредицата презентации и гледни точки, споделени по време на форума "Образът на България по света" днес ви представяме позицията на

Богдан Русев, писател

Едно от нещата, с които се занимавам в момента е, че съм сценарист на „Малкото голяма четене”. Това е класация, в която българите ще изберат любимата си детска книжка. Едно от заглавията, които излизат напред в нея е „Тошко Африкански”. Книжката е горе-долу на една и съща позиция с „Мечето Падигтън”. Мечето Падингтън се сблъсква с ред приключения. Научава се как се ходи на баня, как се закусва, как се пазарува, ходи на театър. А Тошко Африкански, както добре знаем, се опитва да издои кравата, краде разни неща, пречи на едно дете да ходи на училище, прави най-различни пакости. Но, книгата е доста харесвана. Това, според мен е проблем с начина, по който искаме да се представим. Хората харесват Тошко Африкански. Това е проблем, защото ние не искаме да представим България по този начин.

Харесва ми теорията, че една страна се представя със стоките си, управлението, населението, културата, туризма и какви хора идват в нея. По отношение на стоките за износ аз се съгласявам, че нямаме стоки, които да са типични за България и в които света да разпознава България. За съжаление, българите са убедени, че морето в Гърция е по-хубаво, кухнята на Турция е по-хубава, скарата в Сърбия е по-хубава. По отношение на управлението мисля, че се правят някакви добри стъпки в тази посока.  Населението – очевидно имаме проблем с начина, по който се държим. Наистина, всеки от нас е посланик на собствената си държава, когато излизаме навън. Сега, благодарение и на интернет наистина всеки българин може да каже всичко на целия свят.

Преди две години бях на туристическа обиколка в Тунис с 6-7 журналисти. Ние се върнахме тук убедени, че Тунис е една чудесна държава, макар че не харесвам Близкия Изток. Но две години по-късно Тунис очевидно не е толкова добро място за туризъм. Това ни води до мисълта за стабилност. Аз вярвам, че когато човек отива някъде като турист, той не иска да бъде изненадан. Изненадите са колкото приятни, толкова и неприятни. Когато аз отивам в Египет, го правя с ясната цел, че искам да видя пирамидите. За това какви хора идват мога да кажа, че това е проблем на туризма, защото ако ние продаваме Слънчев бряг, най-вероятно идват хора, които харесват Слънчев бряг. Докато нямаме нещо по-хубаво от Слънчев бряг, ние няма какво да продаваме. Всеки един от нас е най-добрият посланик на страната. Трябва да създадем нещо, което не е клише, което е вярно и което ни вълнува.