Бюджетен излишък от над 400 млн. лв. очаква Дянков през април

Бюджетната позиция на България през изминалите месеци отчита подобрение спрямо предходната година, като към края на март тази година дефицитът по консолидирания бюджет на касова основа е 0,9% от БВП. По предварителни данни за месец април се очаква значително превишаване на приходите над разходите и излишък от около 440 милиона лева, което ще подобри допълнително бюджетното салдо. Това заяви в парламента финансовият министър Симеон Дянков.

С тези предварителни данни към края на април бюджетната позиция на страната ни ще бъде на дефицит от едва 0,2-0,3% от БВП, каза Дянков, цитиран от БГНЕС. По думите му това означава, че спрямо отчетения дефицит за първите 4 месеца за 2011 г. дефицитът на консолидираната фискална програма на България се е свил повече от наполовина.

"Фискалната политика е в крак с плановете за постигане на заложената за 2012 година цел за фискален дефицит. Реформите за повишаване на събираемостта на ДДС дават заслужаващи поздравления и резултати. Неотдавнашната пенсионна реформа ще донесе значителни икономии от 4% от БВП, но ще трябва да се търси и решение за увеличаващия се фискален натиск на разходите за здравеопазване в средносрочен аспект", цитира Дянков заключенията на МВФ. Банковата система остава добре капитализира, ликвидна, печеливша и с ефективен банков надзор, продължи цитата финансовият министър.

Заключенията не означават непременно, че всичко е розово, според Симеон Дянков, но от гледна точка на фискална политика, банкова политика, бюджетна политика България е една от малкото страни в ЕС, която за сега се справя добре.

Дянков не пропусна да изтъкне, с 20 на сто досега се е вдигнала минималната работна заплата в страната, а от 1-ви юни предстои увеличение на минималната пенсия от 136 на 145 лева на месец.

Депутатите гласуваха Националната програма на реформи, която предвижда по-голям процент от посочените реформи (70%) да бъдат изпълнени до 2015 г., като работата вече е започнала по три четвърти  от всички тях.

Дянков обясни, че Националната програма на реформи не е краткосрочен или антикризисен план, а дългосрочен план за действие по заложените задачи в стратегия Европа 2020.

Планът бе подкрепен от ГЕРБ и независими депутати, всички останали бяха против, а Атака не участваха в гласуването.