Васко Василев: Винаги имаш избор да бъдеш добър или не

- Започнали сте да свирите едва на 5 години и сте минали през изключително строга среда на обучение, където уважението към авторитетите е било по презумпция. Днешните млади таланти не са ли скептични към критиката на професионалистите?
- Най-важното между учител и ученик е да си имат доверие. Аз съм обичал безкрайно учителите си и съм имал вяра в тях. Който наистина иска да научи нещо, той не отива, за да демонстрира себе си, а за да се учи. За мен това е един доста личен, почти интимен момент – да си вдъхновен от някого и да искаш да вземеш нещо от него. Това става само с доверие и обич, няма място за скептизизъм.  

- А имало ли е случай, когато не сте имали достатъчно доверие на свой ментор?
- Да, когато заминах от Москва към Лондон в продължение на година имах легендарен професор, с когото обаче се чувствах като в задънена улица. Беше ми много трудно, но знаех, че ако не променя това, няма да мога да се развивам.

- Сега какво се опитвате да избягвате в преподавателската си дейност?

- Най-важното за мен е да помогна на студентите си да са максимално добри, без да копират и да имитират. Няма значение дали става въпрос за Майкъл Джексън, Паганини или мен. Вдъхновението да учиш и да искаш да си добър е добро начало, но трябва да намериш себе си в най-добрата си версия. Моята роля е да помагам в това търсене като развивам силните им качества и крия недостатъците.

- Шегувате ли се с учениците си?

- С талантливите - да. С неталантливите не ми е интересно.

- Вдъхновяват ли ви прохождащите музиканти?
- Вдъхновява ме всеки, който е искрен и талантлив. Не слагам бариери и нямам излишни предразсъдъци в това отношение.

- А какво в един музикант може да ви отегчи?

- Каквото и вас - самовлюбените музиканти и артисти като цяло. Ако обичаш себе си повече от музиката, хората го усещат и не можеш да разчиташ дълго на вниманието им.

- Кои от проектите си с други световни изпълнители смятате за знакови?
- Работата ми с Майкъл Джексън, Павароти, Доминго, както и с Албена Денкова и Максим Стависки, и разбира се, с Лили Иванова.

- Какви други стилове ви провокират в момента?

- Отворен съм към всичко, което ме кара да реагирам. Вярвам на инстинктите си, оглеждам се за нови идеи и търся винаги малко по-различна гледна точка.

- Имало ли е кътче в света, за което сте си казали - ето тук искам да живея някой ден?
- Да, неотдавна летях в един частен самолет и ми мина такава мисъл през ума – искам да живея в самолет.

- От какво зависи човек да се чувства като у дома?
- От приятелите и от храната.

- Каква кухня предпочитате? Каква е физиономията ви при вида на класически български ястия като шкембе чорба например?
- Аз не обичам шкембе чорба, но обожавам баничка сутрин. Харесвам нашата кухня много, както и испанската, обичам и азиатската. Изобщо обичам храната, но внимавам да не злоупотребявам. В професията на музикант физическата форма е нещо много важно.

- Какви звуци от детството си в Люлин дочувате?
- Тропането на съседката от горния етаж, която така и не свикна с моята цигулка.

- Благодарен ли сте за трудните моменти, които ви е поднесъл животът?
- От позицията на времето сега мога смело да кажа, че съм благодарен на съдбата, че вместо в Ню Йорк ме прати в Москва. Беше много по-трудно, но ме научи на много неща и възпита в мен качества, които непрекъснато ми помагат.

- Когато заминавате от Москва за Лондон, учителката ви по цигулка ви казва: "Вече си добър цигулар - няма пиеса, която да не можеш да изпълниш, но сега трябва да си и добър човек." Каква е дефиницията на доброто?

- Няма дефиниция. Това е низ от ситуации, в които се опитваш да живееш добре, без да нараняваш другите около себе си. Човек винаги има избор да е добър или не – всичко е въпрос на желание. 

- Участвате в благотворителни каузи, но, разбираемо, не искате да говорите за това - кои все пак са проблемите, които имат болезнена нужда от помощ?
- Гладът – не мога да съм безразличен към хората, които нямат нищо за ядене. И вторият аспект е образованието. Нации, в които нивото на образование е високо, имат по-толерантно и цивилизовано общество. 
*****

Когато порасна, ще стана...

Васко Василев е роден София през 1970. Първите му уроци по цигулка са на 5-годишна възраст. На осем пък е първото му публично изпълнение по време на детската асамблея "Знаме на мира", както и първия му запис със Софийската филхармония. През 1980 г. влиза в Централното музикално училище към Московската консерватория. На 17 години печели първия от трите големи международни конкурса за цигулка - Жак Тибо в Париж, Франция. Година по-късно се установява в Лондон, където продължава обучението си в Guildhall School Music. В този период печели международния конкурс "Карл Флеш" в Лондон, Великобритания, а на 19 конкурса Паганини в Генуа, Италия, както и All-UK Inter-College Music Competition. Продължава обучението в Кралския музикален колеж. Освен на рецитали и концерти в Европа и Азия, често се появява като гост-концертмайстор на най-добрите оркестри в Лондон, включително Лондонския симфоничен оркестър и Лондонската филхармония. "Супер Солист" на Lyon Opera House, Франция на 21-годишна възраст. На 23  става най-младият концерт-майстор на Кралската опера в Лондон, където работи и до момента. Основател на Laureate - група, съставена от изключително ценени международни инструменталисти, с които прави многобройни концерти и записи. Сформира и FreeMix с дългогодишния си сътрудник Памела Никълсън. Артистичен директор на Лондонския камерен оркестър. Започнал е преподавателската си дейност само на 19 като ментор на Ванеса-Мей. През октомври 2010 г. излезе биографичната му книга “Vasko @ 40”

--------------------------

Eлица Николова, списание „Мениджър” (със съкращения)