Езикът на BG политиците – пълен с клишета, празен откъм съдържание

Българските политици много говорят, но малко казват. Така накратко може да се обобщят резултатите от изследване на студенти и преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски”, които са анализирали политическата реч у нас. То бе представено днес.

Ето основните отличителни характеристики на езика на политиците ни според анализа: липса на съдържателност и конкретност в изказванията, бягство от конкретни отговори, клишираност и многословие, манипулативност.

Като цяло, представителите на властта формулират граматически приемливи изречения, които обаче не са съдържателни, отчитат още учените. Най-често използваните от тях фрази и словесни конфигурации не се различават като смисъл и послание, ако се преподредят и прочетат в друг ред, допълват те.

В активния речник на политиците ни отчетливо се забелязва езикова агресия, в която доминират изрази като "повтори още веднъж", "обади се пак", вижте сега", а също и реторични въпроси - "Вие ли ще ми кажете?!", "Гордеете ли се с всичко това, господин министър?!", "Кой присвои тези пари, господин министър?!".

Наблюдава се и преекспониране на аз-формата, а едни от най-често използваните думи са "политическа воля", "приоритети", "прозрачност", "визия", "конкретика".

Повечето политици ме-кат, т.е. поставят неправилното и излишно е-окончание на глаголи в първо лице множествено число, за които това е граматически недопустимо (удариме, носиме, работиме и др.). Забелязват се и други фрапиращи грешки в говора им като например неправилна промяна с ятова гласна (седеха, беха, верно, видех, некой, нек'во, голями).

В речта на политиците често се среща и т.нар. диалектна редукция – „кучита”, „тиливизия”, „имаши”, „повичи”, „ний бяхми”, „ще/шъ бъди”, посочват още езиковедите.