За спестяванията по време на криза или кога ще започнем отново да харчим

Спестяванията растат по време на криза и това е съвсем закономерно. Несигурното бъдеще е причината домакинствата и фирмите за заделят „бели пари за черни дни”. Поне така твърди икономическата теория. Пак според нея, възстанови ли се макроикономическата стабилност, семействата и бизнесът ще увеличат потреблението. България не прави изключение от това правило. Дори навлизайки в рецесия през второто тримесечие на 2008 г., спестяванията в банките продължиха да растат за да достигнат в средата на 2010 г. до 37,6 млрд. лв. По-интересен обаче е въпросът кога тези пари отново ще се върнат в икономиката, за да подпомогнат възстановяването й?

Данните говорят

У нас увеличаването на спестяванията започна далеч преди рецесията, но тази тенденция продължи и след началото й. Все пак, въпреки продължаващия ръст, данните показват сериозно забавяне на растежа на депозитите на годишна база от края на 2008 г. Основният фактор за това е предполагаемото намаление на доходите на голяма част от населението, въпреки че официалната статистика за заплатите отчита продължаващ ръст както в частния, така и в обществения сектор дори и след началото на кризата . За спадането на доходите може да се съди от реалния спад на дохода на глава от населението през 2009 г. и от стабилния ръст на годишна база на коефициента на безработица от второто тримесечие на 2009 г. насам. Намалелите печалби на фирмите също би следвало да са се отразили негативно върху доходите на своите собственици.

Разпределението на банковите депозити сред домакинствата и фирмите показва, че ръстът в периода след началото на рецесията идва изцяло от спестяванията на първите. Докато растежът на спестяванията на домакинствата също се забавя след септември 2008 г., той остава положителен и сравнително стабилен, равнявайки се средно на около 12% на годишна база за периода септември 2008 г.- юни 2010 г.

Защо домакинствата са по-спестовни от фирмите?

Несигурното бъдеще, от една страна, е най-вероятният мотив за увеличените депозити на населението. Атрактивните оферти на лихвите по депозитите на банките след началото на кризата, продиктувани от невъзможността им да набират свеж ресурс на международните пазари или от своите чуждестранни майки – от друга, също допринесоха за привличането на парите на населението. Сривът на местния и чуждите капиталови пазари също подтикна индивидуалните инвеститори да закрият позициите си (макар и често на загуба) и да насочат средствата си към спестовни сметки в банките. Не на последно място, резкият спад на имотния пазар и затегнатите условия за отпускане на кредити накара много потенциални купувачи на имоти да отложат своите планове в очакване на по-изгодни цени. Свободния паричен ресурс отново беше насочен до голяма степен към банките под формата на депозити.

В същото време фирмите намалиха своите спестявания в банките от края на 2008 г. Това изтегляне на фирмени депозити може да бъде обяснено с влошената стопанска конюнктура, намалените корпоративни печалби, увеличената междуфирмена задлъжнялост и засилената нужда от оборотни средства при положение, че банковият кредит стана по-недостъпен. Всички тези фактори повлияха върху разполагаемите средства на фирмите и принудиха много от тях да прибягнат до използването на спестяванията си за задържане на повърхността. От графиката става ясно, че най-голямото изтегляне на фирмени депозити се е случило през последното тримесечие на 2009 г., т.е. тогава, когато и беше достигнат пикът на рецесията в България.

Спестяванията и възстановяването на икономиката

Предвид продължаващия ръст на депозитите в банките, често чуваме аргумента, че ако тези депозити се влеят обратно в икономиката, това ще помогне за създаването на инвестиции и по-бързото излизане от кризата. Но дали това наистина е така? Ако разгледаме данните преди началото на кризата, депозитите бележеха значително по-висок ръст от над 20-30%, но това не попречи на икономиката да расте с бурни темпове, достигайки 6-7% на тримесечие. Ръстът на инвестициите беше дори двуцифрен, достигайки над 30% на тримесечие спрямо година по-рано.

Едно от обясненията е, че ръстът на спестяванията всъщност е създавал инвестиции посредством банковото посредничество. Схемата тук е проста – банките набират ресурс под формата на спестявания, които после заемат под формата на кредити на бизнеса. Той от своя страна инвестира и създава добавена стойност в икономиката. Защо обаче, този процес не се наблюдава и в момента, при положение, че депозитите продължават да растат?

Проблемът може да се търси в посредника, т.е. в банките. След разразяването на световната финансова криза българските банки станаха особено предпазливи при отпускането на кредити, а и местните фирми намалиха търсенето на заемен ресурс поради влошените пазарни условия. Т.е. в момента, в който кредитният риск намалее (т.е. кризата остане зад нас), банките сами ще търсят възможности за увеличаване на кредитната си дейност. Дотогава, обаче, само малка част от депозитите в банките ще се превръщат в кредити и инвестиции в реалната икономика.

Чуждите инвестиции - решаващ фактор за бъдещ растеж

Трябва да се има предвид също така, че в България връзката между депозитите и инвестициите не е толкова непосредствена заради отвореността на икономиката и сравнително ниското ниво на спестяванията (спрямо инвестициите). В периода преди кризата голяма част от инвестициите в икономиката бяха генерирани от чужд капитал под формата на преки чужди инвестиции и заеми за местни банки/местни фирми. Със секването на притока на външни капитали от началото на световната финансова криза, българската икономика най-напред забави значително своя растеж, а впоследствие и навлезе в рецесия. Т.е. решаващи за навлизането на България в рецесия се оказаха липсата на чужди капитали и свитото външно търсене. Имайки предвид това може да очакваме, че и процесът на възстановяване на българската икономика ще бъде задвижен отвън – както всъщност вече се случва по линия на ръста на износа, който стимулира българската промишленост да изплува. За да се достигнат обаче, високите темпове на растеж на икономиката от над 6% преди кризата, България отново трябва да съумее да привлече значителен обем чужди капитали. Вътрешните спестявания биха могли да подпомогнат този процес, но със сигурност не биха били достатъчни. Фактът, че сме една от най-слабо развитите икономики в ЕС предполага и много възможности за инвестиции и растеж през следващите години. Практиката на много страни е показала, че ниските данъци и преференциите за привличане на инвестиции не са достатъчни, ако самата среда за бизнес не е привлекателна. Това, което правителството може да направи, е да продължи с реформите за подобряване на бизнес средата. Проблемите, които най-често се цитират от чуждестранните инвеститори (пък и от местните) в България, са лошото качество на инфраструктурата, неясните и често променящи се регулации, тромавата администрация, корупцията, нелоялната конкуренция, бавните и непрозрачни съдебни дела. Ако правителството иска да привлече отново сериозен приток на чужди капитали, трябва да вземе мерки за преодоляването точно на тези проблеми. Тогава и чуждите инвеститори сами ще дойдат, а българската икономика ще започне нов период на бурен растеж.

Вместо заключение

Спестяванията на населението, макар и важен фактор за бъдещи инвестиции, не биха могли да имат водеща роля за съживяването на икономиката. Домакинствата ще продължават да депозират парите си в банки, докато икономическа среда остава несигурна (т.е. докато кризата продължава). Тези спестявания биха могли да се превърнат в инвестиции и да се влеят в реалната икономика само след като кредитният риск за банките намалее, т.е. отново след като кризата остане зад гърба ни. Но дори и това да се случи, техният размер би бил крайно недостатъчен, за да доведе до висок ръст на инвестициите, а оттам – и на икономиката като цяло. Най-доброто лекарство срещу анемичната икономика на страната остават чуждите инвестиции – колкото по-рано потекат отново към страната, толкова по-бързо ще се радваме на значителен и устойчив икономически растеж.

Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика