Защо не сме като германците?

Що за хора са германците? - питат се британците. Как успяват винаги да са първи в икономиката, винаги всичко да им е подредено, а на това отгоре да ни измъкват под носа и титлите в една тъй британска област като футбола?

 На тези британски питания отговаря БиБиСи - в рамките на една телевизионна поредица, наречена “Make me a German“. Средностатистическият германец грижливо сгъва на две листчето тоалетна хартия, преди да го изхвърли, докато британците просто го смачкват. Освен това изяжда по килограм свинско месо седмично, а сутрин става 20 минути по-рано от британеца, като отделя повече време за утринния си тоалет, успява дори да прегледа новините и след всичко това тръгва за работа още в 7:49 часа. Тези и други любопитни данни за германеца научават британците от въпросната поредица, чиято цел е да разкрие тайната на германския успех - или, с други думи, защо германците в много неща са по-добри от британците.

 Поредицата представя например впечатленията на семейство Роулет от Лондон. За да научат, така да се каже отвътре, какво е да си германец, съпрузите Дъстин и Би заминават заедно с четирите си деца за Нюрнберг. Телевизионният журналист Дъстин се хваща на работа в една фабрика за книжарски изделия и още в първия ден пристига на работното си място със закъснение. За което е строго смъмрен.

 Железни навици и ред, ред, ред

 Оттук нататък уроците се множат - Дъстин научава още, че германските му колеги изработват повече от британците за по-кратко време. В Германия разговорите по време на работа изобщо не са обичайни, а понечи ли някой да отговори на позвъняване по мобилния си телефон, тутакси бива скастрен от контрольора, който строго внимава никой да не се застоява пред поточната лента.

Би - съпругата на Дъстин, събира на свой ред опит в една чисто женска територия - как германките отглеждат децата си и как съчетават това с домакинската работа, с кариерата и не на последно място - със задълженията към съпруга. Британката е във възторг от детските градини сред природата, таксите за които са по-ниски, отколкото във Великобритания. Само че никак не ѝ се нрави, че чистенето, прането и готвенето отнемат най-малко четири часа на ден. Да не говорим, че в неделя сутрин съседът звъни на вратата, за да се оплаче - най-учтиво, впрочем, - че децата вдигали врява. Той, естествено, не пропуска да припомни, че нарушаването на приетия ред се наказва с глоба.

Уроци по лоялност

В крайна сметка Би Роулет стига до заключението, че успехът на германците се дължи на вроденото им чувство за ред и на онази политика спрямо индивида, която поощрява лоялността и съобразяването с другите. Както и на дълбоката потребност на германците от сигурност - потребност, която произтича от сътресенията в недалечната им история.

 Рик Щайн, герой в следващата част от поредицата на БиБиСи, също потвърждава, че германският успех се корени в чувството им за ред. И споделя, че германците си хапвали отлично - което самият той демонстрира, включвайки се в “интеграционен курс” по похапване в германска среда, в рамките на който усвоява рецепти за приготовление на типични германски ястия.

 Не тъй благожелателен към странностите на германците е историкът Доминик Сандхаус. В интервю за “Дейли мейл” той заяви, че с политиката си в Европа германците можели да разпалят нова световна война, само че този път не с танкове, а с икономическите си постижения - например с автомобилите “Поло” и “Пасат”. Иронията е в това, че автомобилният производител “Фолксваген” дължи успеха си най-вече на един офицер от състава на някогашните британски окупационни сили - Айвън Хърст.

Източник: Дойче веле