Земеделие, енергийна ефективност и зелено производство са големият потенциал на България

Със сигурност, през този век ще преживеем последствията от глобалното затопляне. Мащабът им ще зависи от нашата готовност за действие. Това е отговорност на цялото човечество!

Изводите са част от актуален доклад на Световната банка, посветен на климатичните изменения и последствията от тях през този век. Те бяха представени от Маркус Репник, постоянен представител на Световната банка за България, който бе специалният гост лектор на провелия се вчера четвърти поред годишен зелен форум на сп. "Мениджър". Събитието, по традиция организирано в партньорство с Globul бе под надслов "Зеленият потенциал на България. Технологии и иновации" и протече при голям интерес. От днес "Мениджър Нюз" започва да ви представя основните тези на участниците в трите водещи панела на събитието по хронологичен ред.

Експертът на Световната банка Маркус Репник заостри вниманието на аудиторията не само с изнесените от него тревожни данни за глобалния проблем с предстоящите климатични изменения, но и с конкретен анализ и препоръки за сферите, в които България може да развива успешно зелени политики чрез които да се интегрира в общия световен план за устойчиво развитие и икономически растеж. Ето какво сподели в лекцията си Маркус Репник:

„До края на века средните температури на планетата със сигурност ще се повишат с 2 градуса. Има голяма вероятност те да се повишат дори до 4 градуса. Достигането на този пик може да бъде избегнато, но прозорецът за действие, който се открива пред нас, свива рамките си непрекъснато.

В бъдеще може да станем свидетели на увеличаване на броя на екстремните метеорологични събития, включително наводнения и суша. Достигнем ли 4 градуса покачване на средните температури на планетата, ще възникнат непредсказуеми последици. Знаем със сигурност, че размерът на климатичните изменения утре зависи от действията ни днес. Това, което в момента наблюдаваме в климата, е последица от едва 0,8% покачване на средните глобални температури.

Какво можем да направим?

Зеленият потенциал специално на България се състои от три основни елемента. Съвместимост на действията в тях може да създаде съществени ползи както за страната, така и за планетата днес и утре. Тези елементи са земеделие, енергийна ефективност на сградите и зелено производство.

Земеделието е много важно в глобален план, защото нараства нуждата да се изхранва увеличаващото се световно население. Търсенето на храна се очаква да се удвои до 2050 г. Нуждаем се от земеделие, с умна грижа за климата, което отговаря на нуждата от храна и на климатичните промени. България може да отговори на това. Такива са нейните географски и геополитически дадености.

Органичното земеделско производство например е нарастващ пазар. В Германия  търсенето на продукти от него се повиши с 30% в последните 5 години, достигайки 7 млрд. евро през 2012 г. В България има голям потенциал за развитието му. Днес земеделието в страната обхваща 5% от БВП и 20% от общата й заетост, но тези числа могат да се увеличават многократно. Правилната стратегия е страната да се възползва от близостта си с Европейския съюз, за да увеличи добавената си стойност, конкурентоспособността си и климатичната си устойчивост. Биопроизводството е един от възможните начини да се покачи износът й в земеделието. Нужни са съществени инвестиции в инфраструктурата за напояване. Това не само ще повиши продуктивността във фермерството, но и ще стимулира възникването на климатично устойчиво производство.

По отношение на енергийната ефективност на жилищните сгради, България отчита едни от най-ниските показатели. За да произведе единица БВП, тя използва 4 пъти повече енергия спрямо средното равнище за ЕС. 40% от цялата енергия на ЕС е консумирана в сгради.

Около 60% от българските домакинства са енергийно бедни. Те трябва да харчат повече от 10% от дохода си за отопление! 2,7 милиона българи живеят в панелни блокове. Потенциалът за спестяване на енергия в България е огромен. Хората, бизнесът и околната среда могат само да спечелят от подобряването на енергийната ефективност на сградния фонд в страната. Едно евро, инвестирано в енергийна ефективност, пести 2 евро в генерирането на нова енергийна сила в бъдеще. 2014-2020 г. ще бъде период на европейски програми с огромен ресурс, от който България може да се възползва.

Зеленото производство пък е изключително важно, защото днес само 3% от българския износ е на високотехнологични, зелени стоки. За сравнение, равнището за Европейския съюз е 16%. Нужни са инвестиции в енергийно спестяващи технологии в производството. Тъй като е близо до зелените лидери на Западна Европа, България може да засили интеграцията си като окуражи зелени директни чуждестранни инвестиции в екологични стоки и компоненти. Иновативните предприятия в икономики с висок доход се борят с нарастващи разходи. Те търсят аутсорсинг, който България може да им осигури. Тя може да се позиционира като водеща европейска дестинация за зелено производство. Това ще доведе до диверсификация на експортната й кошница и възникване на нови работни места в устойчивия сектор.

България, наред с останалите европейски държави и всички страни по света, трябва да се обърне към климатичните предизвикателства с иновации, интелигентност, политическа воля и партньорство. Страната ви има значителен зелен потенциал. Но за да го овладее, трябва да действа стратегически, систематично и в широк мащаб. За да могат хора, като 7-годишния ми син и вашите деца, да имат по-добро бъдеще."