Новините са новите книги. Колко жалко!

Онзи ден ме попитаха какво би се случило в България, ако човек признае, че спира да следи новините, но не спира да чете. Например – седем дни без новини, но с книги. Интересно проучване. В графата “книги” влизат още дълги статии от списания, вестници и материали от интернет, които обаче нямат общо с актуалния информационен поток.

Какво се случва ли? Ако го признаеш на висок глас, ще чуеш следните обвинения:

“Остави го този, не е от нашите.”, “Абе, този въобще нормален ли е? Толкова важни неща се случват, а той не ги следи. Ето, заради такива сме на това дередже!”, “Някой му плаща! Даже знам кой.” Това се случва.

Погледнати от дистанцията на времето, голяма част от новините днес няма да имат никакво значение. Нито за оформяне на крайното мнение на човек по даден въпрос, нито за духовна наслада или интелектуално богатство. Погледнати от дистанцията на времето книгите и сериозните/дълги материали по дадена тема, ще имат значение и ще могат да бъдат прочетени пак и пак, и пак.

Но навярно заради опасността да бъдем нахокани и замеряни със словесни камъни, или пък от странното усещане, че изпускаме нещо много важно, което се случва точно в този момент, губим времето си в непрекъснато следене на новини. И се получава като в разказа за иконите. Те са няколко вида - изображение в църквата, икона в киното (Клинт Истууд?), икона на екрана на компютъра. Питайте някой тийнейджър коя е неговата икона, той ще ви изреди какво има на десктопа си. Така и с писаното слово: новина, академичен труд, книга. Питайте някой тийнейджър какво е чел, той ще сподели новина я за Преслава, я за Цветанов, я за Сидеров. Може и за Уди Алън да е чул, ама само щото се появи някакво инфо за някакъв сексуален тормоз. Няма да знае за какво точно иде реч, ама тия “новини” се набиват в съзнанието всяка минута.

Константин Вълков, Дарик Радио, целият текст - в априлския „Мениджър”