Рубини: Строгите икономии и растящите цени на тока в България свалиха кабинета

„Твърде строгите държавни икономии в България, на фона на покачващите се цени на електроенергията, разгневиха гласоподавателите и свалиха правителството.“ Това гласи част от коментар за политическите събития в страната ни в последната седмица, направен от икономически експерт и преподавател в Университета на Ню Йорк Нуриел Рубини.  Наричаният с прозвището "Доктор Криза", заради предсказаната от него световна криза от 2008 г., Рубини анализира причините за ситуацията у нас в момента в интервю за американската агенция „Булмбърг“.

„Фискалните ограничения са логични и страните трябва да имат финансови политики“, казва Рубини. „Вероятно в България икономическите ограничения са били твърде преждевременни“, смята експертът. По думите му това, което липсва в страната ни, както и в други части на Централна и Източна Европа, е икономически растеж. Според него по тези места има масивна загуба на работни места и повишаване на нивото на безработицата, докато "ръстът на икономиката е посредствен." Безработицата в България се повиши до 11.9% през януари – най-високото й ниво от април 2005 г. насам, отбелязва агенцията.

„Правителството се срина, защото икономиите и други проблеми, включително високите енергийни цени, оказаха влияние върху покупателната способност на домакинствата“, смята Рубини. „Освен това има елемент на корупция, който е систематичен и хората са разочаровани от него“, посочва експертът.

„Блумбърг“ отбелязва, че България като най-бедна страна в Европейския съюз по отношение на БВП на глава от населението, е приела системата на валутния борд през 1997 г. Тогава тя забранява централната банка да кредитира и налага стриктна финансова и фискална политика. БВП на България е нараснал с 0,5%, спрямо година по-рано през тримесечието до декември, посочва още информационният източник. Агенцията отбелязва, че растежът се случва за десети пореден месец. И информира, че премиерът Бойко Борисов е подал оставка на 19 февруари, след масови улични демонстрации срещу високите сметки за електричество и ниските заплати, които са преминали в насилие и десетки са били ранени, а други арестувани.

„Администрацията на Борисов дойде на власт през 2009 г. и бе принудена да замрази заплатите и да забави връщането на ДДС на бизнеса, за да стесни разширяващия се бюджетен дефицит и да се предпази от въздействието на европейската дългова криза“. „Правителственият дълг беше 18.7% от БВП в края на третото тримесечие – вторият най-малък в Ес след Естония, сравнен със средния за 27-те нации в европейския блок от 85,1% според „Евростат“. Правителството иска да запази тази година бюджетния дефицит на 1,3% от БВП – на същото ниво, както миналата година“, посочва още „Блумбърг“.