„Ето, пак се издъних! Дори и грабеж не мога да направя”, казал похитителят

Натрупани проблеми с житейската самореализация са тласнали Стефан Петров да нападне банката в Сливен. Това коментира както психологът Тодор Тодоров, който води първата част от преговорите с похитителя, довели до освобождаването на държаните от него заложници, така и директорът на Института по психология към МВР Неделчо Стойчев.

През последните 2 години Стефан е късан 6 пъти на шофьорски изпит, последният от които във фаталния ден, когато решава да нападне банката. Вземането на шофьорска книжка постепенно се е превърнало във фикс идея за него. Поредната несполука е отключила крайни емоции, предизвикали и нахлуването в банковия офис.

Неделчо Стойчев разкри още подробности от последните часове, довели до благоприятната развръзка на първия в най-новата история на страната ни опит за въръжен обир с вземане на заложници.

Човекът, убедил Стефан Петров да се предаде след 39 часово барикадиране с пистолет в ръка в банката е психологът Иво Бешков, който е успял да му внуши, че животът му ще бъде запазен. Похитителят първо е предал пистолета си, след което е излязъл от банката с вдигнати ръце.

Бешков е от втория екип преговарящи, заменил колегите си, водили най-тежките преговори от първия етап на операцията, приключили с освобождаването на всички заложници. „Те бяха физически изчерпани и се наложи да ги сменим”, обясни Неделчо Стойчев. Психологът, който успя да установи първоначалния контакт и да го поддържа часове наред, докато излезе и последния заложник от банката е Тодор Тодоров, началник сектор „Криминална психология” към МВР.

В предаването „Тази сутрин по bTV той разказа, че Стефан е човек, на когото цял живот са му се случвали неудачи. Бил е несигурен в себе си, изпитвал и срам от стореното. В даден момент дори споделил: „Ето, аз пак се издъних. Даже един грабеж не мога да направя”.

В началото било изключително трудно да установят контакт със силно афектирания Стефан. Първите думи били разменени три часа след нападението, към 19.00 ч. по метафон. Младият мъж не искал да чуват гласа му, за да не бъде разпознат, по някое време поискал да го наричат Иван. Не отправил никакви искания, вместо това заявил, че когато реши какво иска, ще се обади.

Впоследствие започнал да осъзнава постъпката си и да се разкайва. През цялото време обяснявал, че няма да стреля по никого, че няма да нарани заложниците, няма да открие огън по полицаите.

Признал обаче, че искал да обере банката.

„ Стефан не е престъпник”, заяви психологът Тодор Тодоров, който след извеждането на всички заложници влязъл в банката, за да се срещне лично с нападателя.

„Когато влязохме при него, той вече беше доста изтощен. Държеше пистолета, насочен към сърцето си и заплашваше, че ще самоубие. Такъв момент е опасен, защото неволна конвулсия на пръста на спусъка наистина можеше да доведе до фатален край”, разказа още Тодоров. Той убедил Стефан поне да махне пръста от спусъка. „На него по-скоро му се искаше полицията да го убие, като помоли все пак полицаите „да не го правят на решето”, каза още той.