По пътя - притча

Сънувал веднъж един човек необикновен сън. Сънувал,че се разхожда по морския бряг заедно с Бог.  По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка - едните били неговите, а другите - на Господ.

Когато проблеснала последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. И тогава забелязъл, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки. Спомнил си и че това са били най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа: „О,боже,Ти някога ми каза, че след като Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах , че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам.“

Господ му отговорил: „Дете мое, аз те обичам и никога не бих те изоставил. Там, където виждаш само едни стъпки, в миговете на твоите изпитания и страдания, Аз съм те носил на ръце!“