Защо отлагате неща, които всъщност искате да направите?

Отлагането не е провал в управлението на времето, нито пък е знак, че не ни е грижа. Тя представлява психологическо дърпане на въже между това, което възнамеряваме да направим, и онова, което в момента ни се струва по-лесно или по-приятно. За да спрем да отлагаме, трябва да разберем какво провокира конкретния ни модел на отлагане и да приложим стратегии, насочени към истинската причина, вместо да разчитаме единствено на силата на волята.

Хората, които отлагат, всъщност ги е грижа повече, а не по-малко

Прокрастинацията включва разминаване между намерение и действие – разликата между полезните неща, които възнамеряваме да свършим, и проблемните действия, към които реално прибягваме.

Вероятно сте изпитвали това лично, ако някога е имало нещо, което наистина сте искали и сте планирали да направите, но сте отлагали отново и отново. Всеки път сте си казвали, че ще го свършите „утре“, „скоро“ или „след пет минути“, макар дълбоко в себе си да сте искали да се разтърсите и да си изкрещите: „Просто го свърши!“

В такива случаи проблемът обикновено не е, че не ви е грижа за задачите, които трябва да изпълните, а че сте парализирани от стремеж към перфекционизъм, породен именно от това, че ви е грижа твърде много.

Ето защо отлагането е проблем не само при неприятни задачи – както мнозина смятат – а и при дейности, които искрено ни вълнуват. И точно затова отлагаме не само неща без значение, но и дейности, които могат да имат сериозни последици.

За да избегнете този капан е важно да замените перфекционизма с принципа за „достатъчно добре“, което всъщност може да представлява наистина качествен резултат. След това си напомнете, че идеалният брой грешки в работата не е нула, и се съсредоточете върху собствените си стандарти (вместо върху тези, наложени от другите).

Отлагаме, за да си осигурим незабавно удоволствие и да избегнем незабавен дискомфорт

Погрешното схващане, че прокрастинацията е свързана единствено с управлението на времето или с мотивацията, ни кара да търсим решение чрез неподходящи методи, което гарантира провал.

Управлението на времето обикновено е симптом на прокрастинацията, а не нейна причина. Възможно е да притежаваме отлични умения за управление на времето и въпреки това да отлагаме, защото не адресираме същинския проблем. Колкото и да планираме или каквито и приложения за управление на времето да използваме, дори най-прецизният график няма да проработи, ако не успеем да се убедим да го спазваме в критичния момент.

Ако искаме да спрем да отлагаме, трябва да си върнем контрола над съзнанието и да намерим начини да засилим желанието си за действие или да отслабим склонността си към отлагане. За щастие, съществуват техники, които могат да помогнат – например да се откажем от грандиозните цели в полза на постижимите; да си позволяваме допълнителни почивки, когато имаме нужда от отдих; да се съобразяваме с естествените ритми на продуктивността си.

Мозъкът е майстор в това да ни внушава, че следващия път нещата ще бъдат различни

Най-големият проблем е илюзията за самоконтрол: погрешното ни убеждение, че ако просто положим повече усилия, ще успеем да свършим необходимото чрез чиста воля, въпреки че същият този подход ни е подвеждал многократно в миналото. Това е изкушаваща идея, тъй като предлага ясно и просто решение, което изглежда правдоподобно – поне докато не дойде моментът за действие. Този подход рядко ни помага да спечелим вътрешната борба със самите себе си.

За да разпознаете този трик, приложете „правилото на реалността“ – запитайте се какво е най-вероятно да направите въз основа на предишното си поведение в подобни ситуации, а не как бихте искали да постъпите. Така ще можете да коригирате действията си и да намерите нови, наистина ефективни решения, вместо да повтаряте едни и същи неща и да получавате същите резултати.

Отлагането е по-разнообразно явление, отколкото хората си мислят

Няма универсална стратегия, която всеки да може да прилага за справяне с отлагането. Студент, който отлага задачите си заради разсейващи фактори, трябва да използва различни методи от творец, който отлага поради перфекционизъм, или от ръководител, който отлага заради бърнаут, и така нататък.

За да преодолеете навика да отлагате, е важно да разберете каква е причината за това. Често ще се наложи да разкриете няколко пласта, преди да стигнете до същинските причини, върху които трябва да работите – например може да изглежда, че се разсейвате със социалните мрежи, но всъщност да сте блокирали заради липса на увереност в самите вас.

 За да разберете по-добре навика си да отлагате, можете да помислите кога, къде и как го правите, както и каква е разликата между ситуациите, в които отлагате, и тези, в които предприемате действия. Можете също така да разгледате различните архетипи на отлагащия – като „Тревожния“, „Колебаещия се“ и „Бунтаря“ – и да прецените кои от тях най-силно резонират с вас. Това е полезно както за изясняване на причините за отлагането, така и за откриване на най-добрите начини да се справите с него.

Прокрастинацията може и да става все по-често срещано явление, но корените ѝ са древни

За да преодолеем отлагането, трябва да се справим със съвременните рискове, като непрекъснатия поток от дигитални разсейващи фактори, рязкото нарастване на неструктурираната работа и повишаващите се нива на тревожност.

Макар да е изкушаващо да разглеждаме прокрастинацията като чисто съвременен проблем, хората са се борили с нея през цялата история. Именно затова съществуват предупреждения отпреди близо три хилядолетия, гласящи, че „човекът, който отлага работата, винаги е изправен пред опасността от провал“.

Проблемът е, че прокрастинацията е дълбоко вкоренена в нашата психология – и по-конкретно в импулсивната реакция „борба или бягство“, към която сме биологично предразположени. За щастие, можем да поемем контрола над тази реакция, като проявим съпричастност към бъдещото си „аз“ – така ще ни е повече грижа за това какво ще ни се случи. Също така можем да хвърлим светлина върху страховете си (истинските, които движат поведението ни, а не просто онези на повърхността), като си зададем въпроси за тяхната същност, вероятността да се сбъднат и начините, по които можем успешно да продължим напред, ако това все пак се случи.

………………….

Д-р Итамар Шац, автор на „Solving Procrastination: The Science of Why We Put Things Off and How to (Finally!) Stop“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев