Притча за зимата и пролетта

Стар мъдрец вървял по заснеженото поле, когато видял плачеща жена. "Защо плачете?" - попитал я той.

"Защото си мисля за своя живот, младост и красота, която видях в огледалото, и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни дал способност да помним. Той е знаел, че аз ще си спомня пролетта на своя живот и ще заплача", отвърнала с дълбока горчивина тя.

Мъдрецът стоял сред снежното поле, втренчено гледал в една точка и мислил. Неочаквано жената спряла да плаче: "Какво виждате там?" - попитала с любопитство тя.

"Поле с рози - отговорил мъдрецът - Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през зимата аз винаги мога да си спомня пролетта и да се усмихна."