Притча за семейното щастие

В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се карали, а другите живеели в сговор, смях и разбирателство.

Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си:
- Върви при комшиите и разбери, какво правят,  как го правят, че у тях винаги всичко е добре...

Отишъл мъжът, скрил се зад храста до оградата на своите съседи и започнал да наблюдава от прозореца, какво се случва в дома им. В този момент жената миела пода в коридора на къщата. Но нещо привлякло вниманието й, тя хвърлила парцала, зарязала работата си и се затичала към кухнята. През това време се прибрал съпругът. Отворил вратата, за да си влезе вкъщи, не забелязал кофата с вода на пода, закачил я и тя се съборила, а водата се разляла в антрето. Като чула шума, жената се върнала и щом видяла какво се е случило, започнала да се извинява на съпруга си:

- Съжалявам, скъпи! Прости ми, аз съм виновна.
- Не, миличка, моя беше вината! Ти ми прости.

Съседът се стреснал от чутото и видяното, навел глава и се върнал обратно вкъщи. А там жена му го чакала и още от вратата го запитала:

- Какво стана, видя ли нещо?

- Да... - унило отвърнал мъжът.

- И какво? – нетърпелива била жената да узнае, каква е тайната на семейното щастие.

- Всичко разбрах! – тъжно отвърнал мъжът. – У нас ВСИЧКИ СА ПРАВИ, а у тях ВСИЧКИ СА ВИНОВНИ...