Германия изоставя опозицията си срещу ядрената енергия, за да се сближи с Франция

Германия се отказа от дългогодишната си опозиция срещу ядрената енергия в ясен знак за сближаване с Франция от страна на новото правителство на Берлин, водено от консервативния канцлер Фридрих Мерц, пише „Файненшъл таймс“.

Берлин е сигнализирал на Париж, че вече няма да блокира усилията на Франция да гарантира, че ядрената енергия се третира наравно с възобновяемата енергия в законодателството на ЕС, според френски и германски представители.

Ходът разрешава основен спор между двете страни, който забави решенията относно енергийната политика на ЕС, включително по време на кризата, последвала пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

„Германците ни казват: ще бъдем много прагматични по въпроса за ядрената енергия“, сподели висш френски дипломат, участвал в разговорите. Това означаваше, че „всички предубеждения срещу ядрената енергия, които все още се намират тук-там в законодателството на ЕС, ще бъдат премахнати“.

„Това ще бъде коренна промяна в политиката“, каза германски представител.

Обратът идва в момент, когато Мерц проучва начини Германия да се присъедини към ядрения щит на Франция като възпиращ фактор срещу бъдеща руска агресия. „Най-накрая сме отворени да преговаряме с Франция за ядрено възпиране за Европа. По-добре късно, отколкото никога“, каза германският служител.

„Това е добре дошло сближаване, което ще улесни темата за енергетиката в ЕС“, коментира Гунтрам Волф, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel. „В политически план Мерц също обмисля ядрения чадър.“

Промяната в позиция на Берлин по отношение на ядрената енергия е част от усилията на Мерц за съживяване на френско-германското сътрудничество – предпоставка за вземане на важни решения на ниво ЕС. Отношенията между двете страни бяха в застой при бившия канцлер Олаф Шолц.

„Когато Франция и Германия се споразумеят, за Европа е много по-лесно да продължи напред“, заяви Ларс-Хендрик Рьолер, професор в берлинското бизнес училище ESMT, който беше главен икономически съветник на бившия канцлер Ангела Меркел. „Въпреки че остават няколко предизвикателства, вярвам, че този въпрос ще бъде решен.“

Мерц, който спечели изборите през февруари, критикува решението на страната си да се откаже от ядрената енергетика през 2011 г., по времето на управлението на неговия партиен съперник Меркел. Според Мерц това лишава Германия от евтино и надеждно електричество.

Мерц също така критикува предшественика си Шолц за затварянето на последните три атомни електроцентрали в Германия, въпреки че страната се бе изправена пред високи цени на енергия. Макар че не планира да отваря отново конвенционалните атомни електроцентрали, канцлерът обеща да инвестира в нови технологии, включително малки модулни реактори и ядрен синтез, който, за разлика от деленето, не произвежда дългосрочни ядрени отпадъци.

Новото френско-германско споразумение за енергетика се основава на вълна от ентусиазъм за ядрената енергетика, откакто цените на газа достигнаха рекордни върхове след началото на войната на Русия в Украйна.

Това прави Австрия единствената държава от ЕС, която категорично се противопоставя на ядрената енергетика. Редица държави, включително Нидерландия и Белгия, отново се ангажираха с атомната енергия, след като преди това обещаха да затворят реакторите си.

В писмо, изпратено до Европейската комисия в петък, видяно от „Файнешъл таймс“, министри от 12 държави-членки на ЕС с ядрени реактори посочват, че е „наложително“ ЕС да признае „допълващия характер на ядрените и възобновяемите енергийни източници“.

Те призоваха за актуализиране на съществуващо проучване на ядрения сектор на блока, за да се проправи пътят правителствата да предоставят държавна помощ за ядрени проекти и да се изпрати „ясен сигнал“ към бизнеса и инвеститорите за ползите от атомната енергия.

Германия, която покри над 60% от потреблението си на електроенергия с възобновяема енергия миналата година, отдавна се противопоставя на стремежа на Париж да обозначи атомната енергия като „зелена“. Франция получава около 70% от електроенергията си от атомни електроцентрали.

Опасенията на Берлин отчасти произтичат от опасенията, че френската индустрия ще получи конкурентно предимство благодарение на своя парк от 56 реактора, докато германската индустрия все още се бори с въздействието на високите цени на газа след спирането на евтиното руско гориво.

Това е и идеологически въпрос в Германия, където антиядрената Зелена партия беше част от правителството на Шолц.

Противостоянието доведе до дълги дебати относно включването на думите „нисковъглероден“ – разглеждани като синоним на ядрената енергия, в правните текстове на ЕС, особено тези, свързани с възобновяемата енергия и производството на водород, който Берлин разглежда като критичен енергиен носител за декарбонизация на германската индустрия.

„За да гарантираме енергийния си суверенитет, като същевременно зачитаме националния избор, ние призоваваме за прекратяване на всякаква дискриминация на европейско ниво срещу нисковъглеродните енергии, независимо дали са ядрени или възобновяеми“, каза френският президент Еманюел Макрон по време на посещението на Мерц в Париж на 7 май.

Например, новата позиция на Германия означава, че водородът, произведен от ядрена енергия, вече трябва да се третира наравно с водорода, произведен от вятърна или слънчева енергия, каза френският служител.