IGB диверсифицира газовите доставки за България и региона

Съоръжението работи от 1 октомври, над 80% от капацитета му вече са запълнени.  Интерконекторът Гърция – България стартира търговска експлоатация с 3 млрд. куб. м капацитет годишно; газопроводът свързва директно страната ни с Южния газов коридор

Междусистемната газова връзка Гърция – България започна търговска експлоатация от 1 октомври, свързвайки България директно с Южния газов коридор. Газопроводът е с общ капацитет 3 млрд. куб. м годишно, като над половината вече е резервиран по дългосрочни договори до 25 години.

Съоръжението пренася природен газ в посока от Комотини към Стара Загора, като по него постъпва цялото количество азерски газ (1 млрд. куб. м годишно), което България е запазила по договор с Азербайджан за период от 25 години. Сред резервиралите капацитет търговци има изцяло нови играчи, които за пръв път стъпват на българския пазар. Въвеждането в експлоатация на интерконектора отваря нов маршрут за доставки на природен газ както към двете държави, които развиват проекта, така и към по-широкия регион на Западните Балкани и Югоизточна Европа.

Възможностите

IGB е планиран в отлична синергия с редица други ключови енергийни проекти като Трансадриатическия газопровод (TAP), Транс­анадолския газопровод (TANAP), терминала за втечнен природен газ (LNG) при гръцкия град Александруполис, EastMed. Това позволява осигуряване на редица разнообразни източници на природен газ, което от своя страна гарантира по-сигурни доставки и е сериозна предпоставка за повишаване на конкуренцията на енергийния пазар. Проектът може да бъде и ефективен вариант за доставки на природен газ към Молдова и Украйна през Трансбалканския газопровод. От 1-ви декември количества природен газ за Молдова вече се транспортират по IGB.

Интерконекторът се реализира и експлоатира от смесеното инвестиционно дружество „Ай Си Джи Би“ АД (ICGB), в което акционери с равни дялове са БЕХ ЕАД и IGI Poseidon. Проектът се развива активно от края на 2015 г., когато е подписано Окончателното инвестиционно решение за реализацията на газопровода. До началото на строителната фаза в края на 2019 г. ICGB работи упорито по осигуряване на цялото необходимо финансиране за реализацията на проекта, както и по провеждане на обществените процедури по избор на основните изпълнители за производство и доставка на тръби, дизайн, проектиране и строителство, инженер-консултант и др.

Мащаб

Проектът е на обща стойност 240 млн. евро и се финансира чрез участие на акционерите, заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на стойност 110 млн. евро, грант от 39 млн. евро по линия на Европейските структурни и инвестиционни фондове и 45 млн. евро от Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ). Финансирането се отпуска на отделни траншове след изпълнени одити и проверки както на документацията, така и на терен, за да се удостовери, че всички посочени дейности са изпълнени качествено и съответното оборудване в действителност е доставено. Проектът подлежи и на периодични одити за социално и екологично въздействие, като те се изпълняват и след началото на търговската експлоатация на съоръжението. Засиленият контрол, на който подлежат ICGB и газопроводът, се дължи на сериозното участие на европейски средства в цялостния бюджет за реализация на проекта.

При старта на търговска експлоатация на IGB на 1 октомври, над половината капацитет на съоръжението вече е резервиран по дългосрочни договори. Само два месеца след началото на търговските дейности, общият резервиран капацитет на тръбата надхвърля 80%. Свободният капацитет се предлага на две платформи в зависимост от точката за междусистемна свързаност – съответно платформата PRISMA за точката при Комотини, която се свързва с TAP, и платформата RBP за точката на междусистемна свързаност при Стара Загора, където газопроводът се свързва с преносната система на „Булгартрансгаз“.

Газопроводът е с общ капацитет 3 млрд. куб. м годишно, като над половината вече е резервиран по дългосрочни договори до 25 години.

Стратегически ползи

Предвид ситуацията в региона – продължаващата война в Украйна и решимостта на Европа да се откаже изцяло от руския природен газ, пазарният интерес към запълване капацитета на интерконектора е висок още в началния период на експлоатация. Паралелно с въвеждането в експлоатация на LNG терминала при Александруполис, планирано за първото тримесечие на 2024 г., интерконекторът може да увеличи капацитета си до общо 5 млрд. куб. м годишно. Това е възможно чрез изграждане на компресорна станция при газоизмервателната станция в Комотини. Такъв проект вече е залегнал в десетгодишната програма на гръцкия национален оператор DESFA и се очаква да бъде изпълнен в синхрон със старта на търговската експлоатация на плаващия LNG терминал, който се развива от компанията Gastrade. Българската страна вече е акционер в проекта и има запазен капацитет за следващите 10 години, който може да постъпва именно по IGB. Поради стратегическото местоположение на IGB в близост до LNG терминала, реализацията на двата проекта ще осигури технологични предимства при транспортирането на природен газ до потребителите в България, засилвайки позицията на страната на енергийната карта на региона. Повишен пазарен интерес към увеличаване на сегашния капацитет на IGB от 3 млрд. куб. м/год. след началото на търговска експлоатация също може да се очаква и ако Трансадриатическият газопровод (TAP) продължи с плановете за разширяването на капацитета си.

Интерконекторът носи стратегически ползи и на регионално ниво, като осигурява възможност за достъп до газопреносна мрежа за български общини и региони, които до момента не са имали опция за свързаност. ICGB си сътрудничи с всички заинтересовани лица по отношение на предоставянето на достъп до интерконектора. ICGB вече си сътрудничи с лицензирания газоразпределителен оператор за територията на община Кърджали за свързване на мрежите на  двете компании, като по този начин след 1-ви февруари 2023 г. потребителите в кърджалийския регион ще могат да ползват количества природен газ от интерконектора с Гърция. Газопроводът е от ключово значение и за изпълнението на поставените цели за декарбонизация и възможността природният газ да се използва като преходно гориво до пълното преминаване към водород.

Милена Николаева. Материалът е част от брой  9/2022 на списание „Мениджър“, който може да намерите в дигитален формат в ZinZin.