IGB диверсифицира газовите доставки за България и региона

Съоръжението работи от 1 октомври, над 80% от капацитета му вече са запълнени. Интерконекторът Гърция – България стартира търговска експлоатация с 3 млрд. куб. м капацитет годишно; газопроводът свързва директно страната ни с Южния газов коридор

Междусистемната газова връзка Гърция – България започна търговска експлоатация от 1 октомври, свързвайки България директно с Южния газов коридор. Газопроводът е с общ капацитет 3 млрд. куб. м годишно, като над половината вече е резервиран по дългосрочни договори до 25 години.

Съоръжението пренася природен газ в посока от Комотини към Стара Загора, като по него постъпва цялото количество азерски газ (1 млрд. куб. м годишно), което България е запазила по договор с Азербайджан за период от 25 години. Сред резервиралите капацитет търговци има изцяло нови играчи, които за пръв път стъпват на българския пазар. Въвеждането в експлоатация на интерконектора отваря нов маршрут за доставки на природен газ както към двете държави, които развиват проекта, така и към по-широкия регион на Западните Балкани и Югоизточна Европа.

Възможностите

IGB е планиран в отлична синергия с редица други ключови енергийни проекти като Трансадриатическия газопровод (TAP), Трансанадолския газопровод (TANAP), терминала за втечнен природен газ (LNG) при гръцкия град Александруполис, EastMed. Това позволява осигуряване на редица разнообразни източници на природен газ, което от своя страна гарантира по-сигурни доставки и е сериозна предпоставка за повишаване на конкуренцията на енергийния пазар. Проектът може да бъде и ефективен вариант за доставки на природен газ към Молдова и Украйна през Трансбалканския газопровод. От 1-ви декември количества природен газ за Молдова вече се транспортират по IGB.

Интерконекторът се реализира и експлоатира от смесеното инвестиционно дружество „Ай Си Джи Би“ АД (ICGB), в което акционери с равни дялове са БЕХ ЕАД и IGI Poseidon. Проектът се развива активно от края на 2015 г., когато е подписано Окончателното инвестиционно решение за реализацията на газопровода. До началото на строителната фаза в края на 2019 г. ICGB работи упорито по осигуряване на цялото необходимо финансиране за реализацията на проекта, както и по провеждане на обществените процедури по избор на основните изпълнители за производство и доставка на тръби, дизайн, проектиране и строителство, инженер-консултант и др.

Мащаб

Проектът е на обща стойност 240 млн. евро и се финансира чрез участие на акционерите, заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на стойност 110 млн. евро, грант от 39 млн. евро по линия на Европейските структурни и инвестиционни фондове и 45 млн. евро от Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ). Финансирането се отпуска на отделни траншове след изпълнени одити и проверки както на документацията, така и на терен, за да се удостовери, че всички посочени дейности са изпълнени качествено и съответното оборудване в действителност е доставено. Проектът подлежи и на периодични одити за социално и екологично въздействие, като те се изпълняват и след началото на търговската експлоатация на съоръжението. Засиленият контрол, на който подлежат ICGB и газопроводът, се дължи на сериозното участие на европейски средства в цялостния бюджет за реализация на проекта.

При старта на търговска експлоатация на IGB на 1 октомври, над половината капацитет на съоръжението вече е резервиран по дългосрочни договори. Само два месеца след началото на търговските дейности, общият резервиран капацитет на тръбата надхвърля 80%. Свободният капацитет се предлага на две платформи в зависимост от точката за междусистемна свързаност – съответно платформата PRISMA за точката при Комотини, която се свързва с TAP, и платформата RBP за точката на междусистемна свързаност при Стара Загора, където газопроводът се свързва с преносната система на „Булгартрансгаз“.

Газопроводът е с общ капацитет 3 млрд. куб. м годишно, като над половината вече е резервиран по дългосрочни договори до 25 години.

Стратегически ползи

Предвид ситуацията в региона – продължаващата война в Украйна и решимостта на Европа да се откаже изцяло от руския природен газ, пазарният интерес към запълване капацитета на интерконектора е висок още в началния период на експлоатация. Паралелно с въвеждането в експлоатация на LNG терминала при Александруполис, планирано за първото тримесечие на 2024 г., интерконекторът може да увеличи капацитета си до общо 5 млрд. куб. м годишно. Това е възможно чрез изграждане на компресорна станция при газоизмервателната станция в Комотини. Такъв проект вече е залегнал в десетгодишната програма на гръцкия национален оператор DESFA и се очаква да бъде изпълнен в синхрон със старта на търговската експлоатация на плаващия LNG терминал, който се развива от компанията Gastrade. Българската страна вече е акционер в проекта и има запазен капацитет за следващите 10 години, който може да постъпва именно по IGB. Поради стратегическото местоположение на IGB в близост до LNG терминала, реализацията на двата проекта ще осигури технологични предимства при транспортирането на природен газ до потребителите в България, засилвайки позицията на страната на енергийната карта на региона. Повишен пазарен интерес към увеличаване на сегашния капацитет на IGB от 3 млрд. куб. м/год. след началото на търговска експлоатация също може да се очаква и ако Трансадриатическият газопровод (TAP) продължи с плановете за разширяването на капацитета си.

Интерконекторът носи стратегически ползи и на регионално ниво, като осигурява възможност за достъп до газопреносна мрежа за български общини и региони, които до момента не са имали опция за свързаност. ICGB си сътрудничи с всички заинтересовани лица по отношение на предоставянето на достъп до интерконектора. ICGB вече си сътрудничи с лицензирания газоразпределителен оператор за територията на община Кърджали за свързване на мрежите на двете компании, като по този начин след 1-ви февруари 2023 г. потребителите в кърджалийския регион ще могат да ползват количества природен газ от интерконектора с Гърция. Газопроводът е от ключово значение и за изпълнението на поставените цели за декарбонизация и възможността природният газ да се използва като преходно гориво до пълното преминаване към водород.

Милена Николаева. Материалът е част от брой 9/2022 на списание „Мениджър“, който може да намерите в дигитален формат в ZinZin.