Рискът в енергетиката започва много преди първата копка

Може ли да бъде застрахована цената на електроенергията? Какво се случва, когато една соларна или вятърна централа няма материална повреда, но произвежда значително по-малко от планираното? И защо някои от най-тежките загуби в енергетиката всъщност започват с решения, взети години преди настъпването на щетата?

Това бяха част от въпросите в центъра на ENERGY RISK FORUM 2026, организиран от ARS Bulgaria на 15 октомври в Hilton Sofia в партньорство с AmCham Bulgaria, Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия и Българската ветроенергийна асоциация.

Форумът събра международни експерти по управление и трансфер на риска, инвеститори, собственици и оператори на енергийни активи, строителни компании, технически и правни консултанти и представители на бизнеса в България.

Вместо да разглеждат отделно строителството, експлоатацията и застраховането, участниците проследиха риска през целия живот на един енергиен актив – от инвестиционното решение, избора на площадка и техническия проект до защитата на производството, приходите и ликвидността.

Това беше и основната идея, с която Христо Борисов, изпълнителен директор на ARS Bulgaria, откри събитието. В енергетиката рискът рядко възниква в момента, в който стане видим. Често той е заложен много по-рано, в техническия проект, избора на оборудване, договорите с изпълнителите, планираните срокове или допусканията, върху които е изграден финансовият модел.

Цената на ранните решения

Първата дискусия започна от периода преди строителството, когато проектът все още може да бъде променян, а корекциите обикновено струват значително по-малко.

От гледна точка на инвеститора предизвикателството не е просто да състави списък с потенциалните рискове. По-важният въпрос е какво да направи с всеки от тях.

Част от рисковете могат да бъдат избегнати чрез промяна в проекта. Други трябва да бъдат ограничени, разпределени договорно или поети от страната, която има най-добра възможност да ги управлява. Едва след това идва ролята на застрахователния пазар и прехвърлянето на остатъчния риск.

Тази практическа логика беше представена от Sevda Yontcheva, Vice President Stakeholder Engagement в CWP Global. Опитът при развитието на големи възобновяеми проекти показва, че навременната работа с институциите, местните общности, техническите специалисти, изпълнителите и застрахователите може да предотврати забавяния и допълнителни разходи, които на по-късен етап вече трудно се контролират.

Vladimir Krumov, основател и главен изпълнителен директор на P99, насочи разговора към площадката и техническия дизайн. При вятърните и соларните проекти детайли, които изглеждат второстепенни на хартия, могат да се окажат решаващи след въвеждането на актива в експлоатация.

Достъпът на тежка техника, поведението на терена при екстремни метеорологични условия или разположението на съоръженията могат да определят както мащаба на една бъдеща щета, така и времето, необходимо за възстановяването на работата.

Понякога сравнително малка промяна в избора на площадка, разположението или техническия проект е достатъчна, за да ограничи значително потенциалната загуба. Ако обаче проблемът остане неразпознат до началото на строителството или експлоатацията, цената на същата промяна може да нарасне многократно.

Не по-малко важна е правната конструкция на проекта. Pencho Stanchev, партньор в адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.“, обърна внимание на връзката между правния due diligence, финансирането и застраховаемостта.

Неясните отговорности и непълните договорни механизми не просто увеличават вероятността от спор. Те могат да оставят инвеститора с риск, който не е нито ефективно прехвърлен на изпълнителя, нито покрит от застраховката.

Международната гледна точка беше представена от Robert Humphreys, Strategic Account Manager в Aon. Във встъпителната си презентация и участието си в първия панел той проследи как едно решение, взето в началото на проекта, може да повлияе върху графика за строителство, финансирането, бъдещата експлоатация и условията, при които застрахователният пазар е готов да поеме риска.

Изводът беше прагматичен: риск и застрахователните консултанти трябва да бъдат включени, докато проектът все още може да бъде променян, а не непосредствено преди началото на строителството, когато основните решения вече са взети.

Една щета рядко остава само материална

По време на строителството броят на взаимозависимите рискове рязко нараства. Оборудването трябва да бъде произведено, транспортирано, съхранявано, монтирано и изпитано. В процеса участват множество доставчици, изпълнители и подизпълнители, а проблем в една част от веригата лесно може да засегне целия проект.

Robert Humphreys разгледа необходимостта различните застрахователни покрития – за проектни товари, строително-монтажни рискове, отговорности към трети лица, екологични щети и забавяне на старта – да бъдат структурирани като една обща програма.

Когато всяка полица се разглежда самостоятелно, има опасност да останат непокрити периоди или отговорности точно при преминаването на риска от един участник или етап към друг.

Темата е особено важна при дълги международни доставки. Повредата на ключов компонент не приключва с разхода за неговия ремонт или подмяна. Тя може да отложи пускането на целия проект, да увеличи разходите за финансиране и да забави момента, в който активът започва да носи приходи.

Marcel-Steffen Reif, Head of the Global Weather Team в Munich Re, добави към тази картина влиянието на времето и природните опасности. Обилните валежи, бурите, екстремните температури или неподходящите ветрови условия могат да забавят строителството, без непременно да причинят пряка материална щета. Именно в такива случаи традиционното имуществено застраховане невинаги е достатъчно.

Една от възможностите са параметричните решения, при които плащането се основава на предварително договорен измерим показател – например количество валежи, скорост на вятъра или температура. Така бизнесът може да получи компенсация при настъпване на ясно определено събитие, без да е необходимо първо да доказва физическо увреждане на актива.

Друг важен инструмент са гаранциите. Anna Karshovska, Surety and Bond Lead в SUNOTEC, представи ролята им при управление на риска от неизпълнение на договорни задължения.

Ефективността на една гаранция обаче зависи от начина, по който е формулирана. Неподходящ срок, неясни условия за предявяване или несъответствие с основния договор могат да я превърнат в източник на нов спор, вместо в защита за проекта.

Паралелно с познатите строителни рискове застрахователният пазар трябва да оценява и технологии, за които все още няма достатъчно дълга история. Jack Wild, Associate Director – Power and Renewables Broker в Aon UK, постави акцент върху пожарния риск при системите за съхранение на енергия, серийните дефекти и концентрацията на голям брой идентични компоненти в рамките на един проект.

При подобни събития границата между производствен дефект, задължение на изпълнителя, гаранция на производителя и застрахователно покритие невинаги е очевидна. Именно в тези гранични зони собствениците най-често откриват, че част от очакваната защита всъщност липсва.

Големият разход понякога започва след ремонта

След въвеждането на актива в експлоатация рискът променя формата си. За собственика вече не е достатъчно повреденото оборудване да бъде поправено. Въпросът е колко време активът ще остане извън работа и какво ще се случи с приходите и паричните потоци през този период.

Jack Wild представи наблюдения от международния опит на Aon, според които тежестта на много загуби се определя не толкова от стойността на материалната щета, колкото от продължителността на прекъсването.

Дълги срокове за доставка на резервни части, зависимост от конкретен производител, липса на специализирана техника и ограничен брой квалифицирани екипи могат да забавят възстановяването с месеци.

Това означава, че периодът на обезщетение по застраховката срещу прекъсване на дейността трябва да бъде определян не според оптимистичния сценарий, а според реалното време, необходимо за връщане към пълна търговска експлоатация.

При батерийните системи картината е още по-сложна. Martin Georgiev, главен изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на Electrohold Trade, разгледа напрежението между краткосрочната оптимизация на приходите и дългосрочната стойност на актива.

По-интензивната експлоатация може да подобри финансовия резултат днес, но същевременно да ускори деградацията, да засегне гаранционните условия и да намали бъдещата наличност на системата.

При възникване на проблем финансовата загуба трябва да бъде разпределена между гаранцията на производителя, договора за експлоатация и поддръжка, застраховката и риска, който остава за собственика. Ако това разпределение не е ясно предварително, спорът започва именно в момента, когато бизнесът има най-голяма нужда от бързо възстановяване.

Може ли да се застрахова времето – и цената на тока

Един възобновяем енергиен актив може да бъде технически изправен и въпреки това да произведе значително по-малко електроенергия от предвиденото. Причината може да бъде проста – недостатъчно слънце или вятър.

Marcel-Steffen Reif представи параметричните решения, чрез които собственикът може да ограничи финансовия ефект от подобен недостиг. Защитата се структурира около конкретен индекс и предварително определен праг. При достигането му се задейства плащане, независимо че няма материална повреда.

Още по-сложен е въпросът за цената на електроенергията. На международните пазари вече съществуват застрахователни и структурирани решения срещу неблагоприятни ценови движения, но този сегмент все още е нишов. Практическото им приложение зависи от профила на производство, пазара, договорите за продажба и конкретната структура на приходите.

Темата показва как се променя самото разбиране за застраховаем риск. В енергетиката защитата вече не се изчерпва с повреденото оборудване. Все по-важно става как да бъдат защитени очакваното производство, приходите и ликвидността на собственика.

Застрахователната програма трябва да следва реалния риск

Miglena Stoilova, председател на Надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация, представи гледната точка на собственика и оператора на енергийни активи. Според нея добрата застрахователна програма започва с реалното разбиране на техническия и оперативния профил на съоръженията.

Неточните оценки на активите, непълните документи за поддръжка, пропуските в процедурите за реакция и неясните условия на полицата често остават незабелязани до настъпването на щета. Тогава обаче могат да затруднят както доказването на загубата, така и получаването на обезщетението.

Особено значение има защитата на приходите при продължително прекъсване. Тя трябва да отчита не само текущите разходи на собственика, но и задълженията към финансиращите институции.

Изискванията на банките влияят върху лимитите, периода на обезщетение, кръга на застрахованите лица и начина, по който застрахователното плащане ще бъде използвано след голяма щета.

Климатичният риск влиза във финансовия модел

Форумът завърши с презентация на Dugan Trevathan, Sales Director for Risk Management Partners в Munich Re Service GmbH, посветена на физическите рискове от природните опасности и климатичните промени.

За енергийните компании климатичният риск вече не е абстрактна тема с далечен хоризонт. Той влияе върху проектирането, разходите за поддръжка, прекъсванията на дейността, условията за финансиране и достъпа до застрахователен капацитет.

Историческите данни остават важни, но невинаги са достатъчни за оценката на бъдещата експозиция в променяща се климатична среда.

Международен опит за българския бизнес

Участието на Robert Humphreys и Jack Wild показа и тясното сътрудничество между ARS Bulgaria и международните екипи на Aon. Чрез ARS български компании получават достъп до специализираната експертиза на Aon, до международните застрахователни пазари и до опита от управлението на сложни енергийни и инфраструктурни рискове по света.

ARS Bulgaria е застрахователен брокер и риск консултант, който подпомага бизнеса при идентифицирането, оценката, превенцията и трансфера на рискове, както и при структурирането на застрахователни програми. Компанията прилага стратегически подход и експертна перспектива, съчетавайки задълбоченото познаване на местната бизнес среда с международна експертиза и капацитет.

Най-важният извод от ENERGY RISK FORUM 2026 може да бъде обобщен сравнително просто: добре уредената застрахователна претенция е важна, но още по-ценен е рискът, който е бил разпознат, ограничен и правилно разпределен навреме.