Токът и газът за домакинствата в ЕС поевтиняват. Къде е България?

България е с третата най-ниска цена на електроенергията за домакинствата в Европейския съюз и шестата най-ниска цена на природния газ сред държавите членки с налични данни през първото полугодие на 2026 г. Битовите потребители у нас плащат средно 13,41 евро за 100 киловатчаса електроенергия и 6,54 евро за същото количество енергия от природен газ, включително данъците. Това показват данните на Евростат, представени в анализ на Euronews.

Средните цени на тока и газа за домакинствата в ЕС се понижават, въпреки че войната с Иран започна да тласка нагоре котировките на газа на едро. Разликите между отделните държави обаче остават значителни, а ефектът от поскъпването на международните пазари може да се усети по-силно в сметките през 2027 г.

България е с третия най-евтин ток в ЕС

Сред 38-те европейски държави с налични данни цените на електроенергията за домакинствата, включително данъците, варират от 6,6 евро за 100 kWh в Турция до 38,7 евро в Ирландия през първата половина на 2026 г. Средната стойност за ЕС е 28,3 евро.

Най-ниската цена в съюза е в Унгария — 11,4 евро за 100 kWh. Следват Малта с 12,7 евро и България с 13,4 евро. В по-широкото сравнение между всички 38 европейски държави България е на 11-о място, ако подреждането започва от най-ниската цена.

В другия край на класацията след Ирландия се нареждат Германия с 36,2 евро, Белгия с 35,8 евро, Австрия с 32,6 евро, Италия с 31,4 евро и Швеция с 30,6 евро за 100 kWh. Така едно и също количество електроенергия струва над три пъти повече в Ирландия, отколкото в Унгария.

В Испания и Франция цените са под средните за ЕС — съответно 25,1 и 24,9 евро за 100 kWh.

Покупателната способност пренарежда класацията

Като цяло електроенергията е по-евтина в страните кандидатки за членство в ЕС, а разликата спрямо най-скъпите пазари е голяма. Тя обаче се свива, когато се отчетат различията в общото ценово равнище чрез стандарта на покупателната способност (СПС).

При този показател цените варират от 12,6 СПС за 100 kWh в Исландия до 46,9 в Румъния. Полша с 41,1 и Чехия с 34,3 оформят челната тройка на най-скъпите пазари. Следват Ирландия и Италия с по 32,8.

За България стойността е 21,0 СПС за 100 kWh. Това поставя страната на шесто място сред държавите в ЕС с най-ниски цени по този показател и на 13-о място сред 35-те европейски държави с налични съпоставими данни.

След Исландия най-ниски са стойностите в Турция — 13,5, Малта — 13,8, Унгария — 14,7, и Норвегия — 15,0 СПС за 100 kWh.

Сред четирите най-големи икономики в ЕС Италия има най-висока цена, измерена чрез покупателната способност — 32,8, следвана непосредствено от Германия с 32,4. Испания с 28,0 е близо до средното за съюза равнище от 28,4, докато Франция е по-евтина с 23,3 СПС.

Румъния отчита най-големия годишен скок при тока

Цените на електроенергията за домакинствата в ЕС спадат средно с 2,2% спрямо второто полугодие на 2025 г. Измерено в евро, най-голямото увеличение е във Финландия — 19,5%, следвана от Турция с 11,2%, Полша и Литва с по 10,6% и Швеция с 10,4%.

Най-силно поевтиняване отчитат Дания — с 28,2%, и Люксембург — с 24,1%. В Италия цените се повишават с 5,9%, докато в Германия намаляват с 6,5%, в Испания с 6%, а във Франция с 3%.

В България електроенергията за домакинствата поевтинява с 1% спрямо предходното полугодие, но остава с 3,2% по-скъпа в сравнение с първата половина на 2025 г.

На годишна база средната цена в ЕС се понижава с 1,6%. Най-голямото поскъпване в евро е в Румъния — 51,9%, следвана от Турция с 35%, Ирландия с 19,8% и Финландия с 18,4%.

Във всички четири най-големи икономики на съюза токът поевтинява спрямо първото полугодие на 2025 г. Спадът е със 7% във Франция, 5,7% в Германия, 4,5% в Италия и 3,9% в Испания.

Според проф. Сяои Му, директор на Центъра за право и политика в областта на енергетиката, петрола и минералните ресурси към Университета в Дънди, държавните политики обясняват част от различията. Данъците, налозите и мрежовите такси формират значителен дял от крайните цени. Дания например временно намали данъка върху електроенергията с около 0,10 евро за kWh от 1 януари 2026 г., докато във Финландия няма подобно облекчение.

Компанията за анализи на енергийните пазари VaasaETT, която участва в изготвянето на Индекса на енергийните цени за домакинствата (HEPI), посочва и други фактори. Сред тях са енергийният микс, структурата на тарифите, начинът, по който доставчиците купуват енергия и определят цените ѝ, както и разпределението на разходите между различните групи клиенти.

България е с шестия най-евтин газ в ЕС

Сред 29-те европейски държави с налични данни цените на природния газ за домакинствата, включително данъците, варират от 1,6 евро за 100 kWh в Грузия до 22 евро в Швеция. Средното равнище за ЕС е 11 евро, а най-ниската цена в съюза е в Унгария — 3,3 евро.

В България домакинствата плащат средно 6,54 евро за 100 kWh. Това е шестата най-ниска цена сред 23-те държави от ЕС с налични данни. По-евтин газ има в Унгария, Хърватия, Румъния, Словакия и Литва. Сред всички 29 европейски държави в сравнението България е на десето място, подредени от най-ниската към най-високата цена.

След Швеция най-високи са цените в Нидерландия — 16,2 евро, Франция — 13,5 евро, Португалия — 12,6 евро, и Австрия — 12,4 евро за 100 kWh. Над средното за ЕС са и Германия с 11,6 евро и Италия с 11,4 евро, докато Испания е под него със 7,9 евро.

При отчитане на покупателната способност картината се променя. Стойностите варират от 4,3 СПС за 100 kWh в Унгария до 20,8 в Северна Македония. В номинално изражение цената в Северна Македония е под средната за ЕС — 10,8 евро, но след корекция за местното ценово равнище страната излиза на първо място по скъп газ.

В България цената е 10,3 СПС за 100 kWh. По този показател страната е девета сред държавите в ЕС с най-скъп газ и десета сред 27-те европейски държави с налични данни за покупателната способност.

Сред най-скъпите пазари са също Швеция със 17,7, Португалия с 15,0 и Нидерландия с 13,8 СПС. След Унгария най-ниски са стойностите в Турция — 5,0, Люксембург — 6,6, и Хърватия — 6,8 СПС.

Цените на газа за домакинствата в ЕС спадат средно с 10,2% спрямо второто полугодие на 2025 г. Най-голямото поевтиняване в евро е в Италия — 23,2%, Испания — 17,6%, и Гърция — 16%. Най-силно поскъпване има в Турция — 12,9%, следвана от Румъния с 6,3%.

В България газът за домакинствата поскъпва с 0,9% спрямо предходното полугодие, но поевтинява с 14,5% на годишна база. Това е най-големият годишен спад сред държавите в ЕС с налични данни.

По-високи сметки се очакват през 2027 г.

Данните обхващат само около четири месеца след началото на ударите на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари. За да се прояви пълният ефект върху сметките на домакинствата, може да е необходимо повече време.

„Винаги има забавяне между референтната цена на природния газ на едро на пазара TTF и цените, които плащат домакинствата. То може да бъде от няколко месеца до повече от година в зависимост от организацията на енергийния пазар на дребно във всяка държава“, казва Сяои Му пред Euronews Business.

Много домакинства имат договори с фиксирани цени, обяснява той. Докато тези тарифи са в сила, доставчиците не могат да прехвърлят по-високите разходи от пазарите на едро върху клиентите. Компаниите също така често купуват предварително газ и електроенергия, за да се защитят от ценови колебания. Това допълнително забавя отражението на промените върху крайните тарифи.

Му посочва, че през второто полугодие на 2025 г. европейската референтна цена на газа на едро е спаднала с 19% спрямо първата половина на същата година и с 14% спрямо второто полугодие на 2024 г.

„Смятам, че това е една от основните причини за поевтиняването на енергията за домакинствата през първата половина на 2026 г., въпреки последвалото покачване на цените на газа на едро след конфликта в Близкия изток“, казва той.

„Поради тази причина, за съжаление, очаквам домакинствата да се сблъскат с по-високи сметки за енергия през втората половина на 2026 г., но в още по-голяма степен през първата половина на 2027 г.“, допълва експертът.

В столиците на ЕС, обхванати от HEPI, цените на газа за домакинствата са се повишили средно с 12% между 2 февруари и 1 септември, а тези на електроенергията — с 4,2%.

Октомврийското издание на индекса отчита поскъпване на тока в 21 от 33-те наблюдавани европейски столици и увеличение на цената на газа в 14 от 27-те столици с налични данни.