Депутатите решават бъдещето на "Кремиковци"

Парламентът обсъжда днес проект за възстановяване дейността и производството на завода за непрекъснато леене на стомана на "Кремиковци". Този проект бе предложен от ПГ на „Атака”, предаде „Фокус”.

Депутатът Николай Александров от „Атака” заяви, че трябва да се предприемат спешни мерки за възстановяване на дейността и производството на завода за непрекъснато леене на стомана на "Кремиковци". „Стоманата е много важна за строителството. Имаше години наред дебати дали мястото на "Кремиковци" е в Софийското поле, или не. През годините заводът е сменял няколко пъти имената си, но е давал много работни места, давал е брутен вътрешен продукт (БВП)”, посочи той. 

„Българска стомана се е леела не само в Европа, но и в Япония и ред други държави. Приватизацията, осъществена от правителството на Иван Костов, практически елиминира завода. Представяме проект, който имаме за цел да възстановим дейността на този завод, както и ред производства, които са свързани. Очаквам да чуя градивни предложения”, добави Александров. 

"Възстановяването на дейността на завода за непрекъснато леене на стомана към "Кремиковци" би довело до положителен ефект върху икономиката, но той вече не е част от имуществото на "Кремиковци" АД, а е собственост на частно търговско дружество. Идеята е част от голямата идея за реиндустриализация на България." Това каза зам.-председателят на парламента Алиосман Имамов на обсъждането.

Дружеството е обявено в несъстоятелност от 31 май 2010 година от Софийски градски съд. „На 12 април 2011 е продадена основната обособена част, предзаводска и производствени площадки, заедно с активите, намиращи се на територията. Заводът за непрекъснато леене на стомана е част от обособената част и е продадена на частно лице, обясни още Имамов.

Няма никакво съмнение, че няколкото сделки от приватизацията на "Кремиковци" са нанесли изключителни загуби, каза народният представител от Коалиция за България Румен Гечев. „Когато беше направена сделката с Кремиковци, в уговорката имаше че купувачът трябва да покрие дългове около 500 млн. лв. В следващите сделки нямаше такива уговорки. Не може да задължаваме правителството да възстанови производство на частна собственост. Не може да задължаваме изпълнителната власт да прави инвестиции при положение, че не се знае каква ще бъде инвестиционната възвращаемост”, заяви Гечев. 

„Изразявам съгласие с ролята, която играеше „Кремиковци” за БВП, за продукти за индустрията, строителството. Със спирането му загубите на БДЖ бяха над 30%. „Кремиковци” беше продадено по престъпен начин на цената на една гарсониера в София. Загубите за българската икономика са огромни”, каза още Гечев.

„Кремиковци” от индустриална империя в момента е гробница", каза депутатът от Коалиция за България Методи Костадинов. „Защо не беше съхранен „Кремиковци”? Ако бяхте отишли да видите „Кремиковци” сега – то е гробница, това не е истинското „Кремиковци”, взривени са пещи, цеховете, фабриките, цялата инфраструктура липсва”, заяви Костадинов. „Предложението не е реално, то е химера”, добави той.

Венцислав Лаков от „Атака” отговори така: „Не мога да приема въпроса – как. Този въпрос би трябвало да бъде поставен на изпълнителната власт и това правим ние с нашето решение. Можем да кажем как, но това не е наша работа. Решението е проява на политически акт. Министерски съвет трябва да направи необходимото, за да бъде решен този проблем. Ще стане ясно има ли политическа воля да има „Кремиковци”, или не”.

След като в края на 2008 г. работата в по-голямата част на индустриалния комплекс "Кремиковци" е преустановена, в края на 2010 година предприятието навлиза в процедура по несъстоятелност. Назначени от съда синдици се опитват да продадат активите му, за да покрият поне част от задълженията към кредитори. След няколко търга, на които не се явяват кандидати, на 14 април 2011 година част от активите са продадени за 316 милиона лева на "Елтрейд къмпани" ЕООД - новоучредено предприятие, свързвано с водещия търговец на вторични суровини Надин. Основната част от финансирането на сделката идва от Първа инвестиционна банка. Сделката бе осъществена за 316 млн. лева.