България поиска ЕС да запази средствата за земеделие и сближаване

България и още 16 страни от Европейския съюз призоваха финансирането за Общата селскостопанска политика и политиката на сближаване да бъде запазено в следващия дългосрочен бюджет на ЕС.

Позицията им се противопоставя на искането на шест държави нетни вносители бюджетът да бъде намален с няколкостотин милиарда евро.

Инициативата е координирана от италианския премиер Джорджа Мелони и румънския президент Никушор Дан. В съвместно писмо, публикувано днес от Мелони, в профила ѝ в "Екс", ръководителите на 17-е държави предупреждават, че новите европейски приоритети не трябва да бъдат финансирани за сметка на земеделието и по-слабо развитите региони.

„Смятаме, че общото финансиране за политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика трябва да бъде запазено в следващата многогодишна финансова рамка“, се посочва в писмото от 2 октомври.

Документът е адресиран до ирландския премиер Михол Мартин, чиято страна председателства Съвета на ЕС, с копие до председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Освен България сред подписалите са Италия, Румъния, Кипър, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Испания.

От българска страна писмото е подписано от министър-председателя Румен Радев.

Според неговите автори политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика насърчават сближаването между държавите и регионите, укрепват единния пазар, подпомагат селските и по-слабо развитите райони и допринасят за продоволствената сигурност на Европа.

Седемнадесетте държави отбелязват, че предложението на Европейската комисия вече предполага намаляване на средствата за двете политики в реално изражение въпреки увеличаването на общия размер на бъдещата финансова рамка. По-нататъшни съкращения биха отслабили европейския бюджет и обществената подкрепа за европейския проект, предупреждават те.

В писмото се признава необходимостта ЕС да отдели повече средства за сигурност и отбрана, конкурентоспособност, свързаност, енергийна сигурност и устойчивост. Според подписалите обаче тези приоритети изискват допълнителни ресурси, вместо пренасочване на пари от земеделието и политиката на сближаване, информира БТА.

Държавите изразяват готовност да обсъдят нови собствени приходи за бюджета на ЕС, които да облекчат натиска върху националните бюджети. Те настояват подобни източници да бъдат справедливи, опростени и да не натоварват непропорционално гражданите с по-ниски доходи.

Писмото очертава задълбочаващото се разделение между страните членки при преговорите за бюджета на ЕС за периода 2028–2034 година.

Четири дни по-рано Германия, Нидерландия, Швеция, Дания, Австрия и Финландия също изпратиха съвместно писмо до ирландското председателство, но с противоположно искане. Шестте държави предупредиха, че могат да блокират споразумението, ако предложението на Европейската комисия за бюджет от близо 2 трилиона евро не бъде намалено с „няколкостотин милиарда евро“.

Те настояват всички разходни направления да участват в съкращенията, а по-голяма част от средствата да бъде насочена към сигурността и отбраната, конкурентоспособността, иновациите и борбата с незаконната миграция. Шестте страни осигуряват близо 40 на сто от вноските в бюджета на ЕС.

През август същите държави вече излязоха с обща позиция в Берлин за значително намаляване на финансовата рамка. Многогодишният бюджет трябва да бъде одобрен единодушно от всички 27 държави членки и да получи съгласието на Европейския парламент.