Държавите от ЕС подкрепиха реформа на пазара за въглеродни емисии

Държавите от Европейския съюз се споразумяха в сряда да запазят по-голям брой неизползвани квоти за въглеродни емисии в европейската Система за търговия с емисии (ETS), с цел да предотвратят резки покачвания на цените на въглеродните разрешителни.

Планът, предложен за първи път от Европейската комисия през април, е част от мерките на ЕС в отговор на поскъпването на енергията след конфликта с Иран, което принуди европейските правителства да търсят начини за ограничаване на разходите за електроенергия и горива, предава Ройтерс.

Въпреки че ETS не е основната причина за високите енергийни цени в Европа, одобрените промени отразяват исканията на държави като Полша и Италия за намаляване на влиянието на системата върху сметките за електроенергия. По време на закрита среща посланиците на държавите членки са се съгласили да прекратят практиката част от излишните квоти за въглеродни емисии да бъдат окончателно изтривани от пазара.

Вместо това свободните квоти ще се съхраняват в т.нар. Резерв за стабилност на пазара (Market Stability Reserve, MSR), който ще служи като буфер. При рязко покачване на цените част от тези резервни квоти ще могат да бъдат пускани обратно на пазара.

Системата ETS задължава големите замърсители, като електроцентрали и промишлени предприятия, да купуват квоти, покриващи въглеродните им емисии. Цената на тези разрешителни се определя на специализиран пазар и се променя ежедневно в зависимост от търсенето и предлагането.

Според действащите правила, ако в резерва за стабилност се натрупат над 400 милиона квоти, излишъкът се заличава. Самият резерв е създаден така, че да освобождава допълнително до 75 милиона квоти, ако цената на въглеродните емисии се увеличи повече от два пъти.

Съгласно новото споразумение няма да бъдат анулирани резервни квоти до 2030 г.

След 2031 г. излишъкът над 800 милиона квоти ще започне постепенно да се заличава, като този праг ще намалява с всяка следваща година. Следващата стъпка е преговори между държавите членки и Европейския парламент за окончателния текст на реформата, преди тя да влезе в сила.

Средно ETS формира около 11% от разходите за електроенергия на европейската индустрия. Делът е значително по-висок в държави, които разчитат основно на изкопаеми горива, като Полша, и по-нисък в страни с голям дял на ядрена и възобновяема енергия, като Швеция.