Франция и Германия се отказаха от проекта за съвместен изтребител

Лидерите на Германия и Франция съобщиха, че са се отказали от съвместния проект за разработване и изграждане на изтребител от ново поколение, предаде CNBC.

Германският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон обсъдиха проблемния проект в кулоарите на срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Черна гора миналата седмица и стигнаха до заключението, че няма изгледи за преодоляване на месеците безизходица между оръжейните фирми, участващи в плана, съобщиха германски официални лица.

Поради това Мерц е посъветвал Макрон да не се продължава с работата по съвместения изтребител, казаха те.

От офиса на Макрон заявиха, че двамата са обсъдили подробно проекта и са изразили съжаление, че основните индустриални партньори – европейската аерокосмическа група Airbus, която представлява Германия и Испания, и френската Dassault Aviation, не са успели да постигнат споразумение.

Решението за прекратяване на основния стълб на най-големия отбранителен проект в Европа идва в момент, когато западни военни предупреждават за нарастваща заплаха от Русия, а САЩ засилват натиска върху Европа да се превъоръжи.

Макрон стартира проекта с бившия германски канцлер Ангела Меркел през 2017 г. и го защитава от месеци. Неговият офис заяви, че Франция смята френско-германското сътрудничество в областта на отбраната за необходимост и за двете страни, както и за техните европейски партньори.

Неуспехът да се постигне споразумение по проекта на стойност 100 милиарда евро, който включва и Испания, обаче подчертава трудностите, с които Европа се сблъсква при възстановяването на военния си капацитет след десетилетия на недостатъчни инвестиции.

„Това едва ли е идеален сигнал към Вашингтон, или пък към Москва“, каза Дъглас Бари, старши сътрудник по военно-космическа индустрия в мозъчния тръст IISS.

Решение за спасяване на репутацията

Проектът, който се фокусира върху изтребител, поддържан от дронове и свързан чрез класифициран „боен облак“, беше под съмнение от месеци, тъй като двете страни спореха за спецификации и контрол.

Европейски източник, запознат с въпроса, заяви, че двете страни се насочват към решение за спасяване на репутацията, при което системите извън основния изтребител, като например „бойния облак“, ще продължат да се разработват под същото име – Future Combat Air System или FCAS.

Компромисът е предимно символичен, тъй като FCAS е общо наименование за подобни системи и не е уникален за този план, но служителите търсят формула, която да позволи на Макрон да се откаже от основния изтребител, без да се налага да обявява целия проект за мъртъв.

Макрон и Мерц се опитваха в продължение на месеци да спасят проекта и да преодолеят различията между Airbus и Dassault.

Нямаше незабавен коментар от компаниите, но германският синдикат IG Metall заяви, че приветства решението за прекратяване на проекта, заявявайки, че от месеци е било ясно, че Dassault и Airbus няма да могат да си сътрудничат на равнопоставена основа.

„Бих искал да благодаря на Фридрих Мерц за това трудно, но необходимо решение, което е в интерес на Германия като авиационен център и на работната сила“ каза в изявление Юрген Кернер, заместник-председател на IG Metall.

Освен споровете относно контрола върху следващата фаза на разработка и достъпа до интелектуална собственост, двете страни имаха силно различаващи се изисквания към самолета.

Разривът около изтребителя напомня за решението на Франция да се оттегли от Eurofighter през 80-те години на миналия век и е следствие от години на все по-публични спорове между Dassault и Airbus.

„SCAF е на животоподдържащи системи от три години“, каза базираният в Обединеното кралство анализатор по отбрана Франсис Туса, визирайки френския акроним на проекта.

От своя страна Мерц открито постави под въпрос дали разработването на пилотиран изтребител от шесто поколение все още има смисъл за военновъздушните сили на страната му и заяви, че Германия не се нуждае от изтребител, способен да носи ядрено оръжие и да може да каца на самолетоносач.