Как Европа устоя на доктрината "Тръмп"?

Криза с държавните дългове, глобална пандемия и руската инвазия в Украйна - през последните години Европа преживя поредица от икономически сътресения. Един заплашителен персонаж с оранжев тен обаче беше смятан за значително по-опасен от всички останали, на фона на завръщането му в Белия дом.

„Икономическият апокалипсис на Европа настъпва сега“, гръмко обяви Politico през декември 2024 г., месец след като Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ за втори път след четиригодишно прекъсване.

И това не беше единственото подобно предупреждение. Победата на републиканеца, който обича митата, атакува Европа и руши установените норми на международната дипломация, означаваше, че „най-лошият икономически кошмар“ на Стария континент се е сбъднал, писа по същото време The New York Times. Заглавието очевидно е било толкова въздействащо, че осем дни по-късно The Washington Post го повтори почти дословно.

Тръмп, изглежда, беше икономическият еквивалент на апокалипсиса за европейците. Почти две години по-късно обаче икономическият Армагедон на Европа все още не се е състоял, пише Rapporteur.  

Каква е причината за тази устойчивост?

Според Международния валутен фонд икономиката на ЕС е нараснала с 1,4% през миналата година  - с 0,4 процентни пункта повече спрямо 2024 г. Междувременно растежът на американската икономика се е забавил от 2,8% до 2,1%. Фондът прогнозира също, че ЕС ще продължи да расте с около 1% през 2026 и 2027 г. Не е впечатляващо, но едва ли може да се нарече апокалиптично.

Търговията със САЩ всъщност се е увеличила между 2024 и 2025 г. Това се дължи само отчасти на факта, че през първото тримесечие на 2025 г. европейските компании изтеглиха напред доставките си за Америка, за да избегнат митата на Тръмп. Както вносът, така и износът са нараснали и през първата половина на тази година.

В действителност способността на Европа да избегне икономическия Страшен съд не би трябвало да е изненада, като за това има две основни причини. 

Първо, международната търговия има сравнително ограничена тежест в икономически план. Въпреки статута на ЕС като търговска сила и факта, че САЩ са най-големият му търговски партньор, износът за Америка представлява едва 3% от БВП на съюза. Потенциалните щети, които „Човекът на митата“ можеше да нанесе, винаги са били ограничени.

Второ, американското търсене на много европейски стоки до голяма степен не се влияе от повишаването на цените. На езика на икономистите то е „ценово нееластично“. Богатите американци ще продължат да купуват автомобилите на Porsche, скъпите лекарства за отслабване или хубавото вино от Бордо, дори ако цената им се повиши значително. Американските компании знаят това и продължават да ги внасят (и вероятно ще го правят и занапред).

Това обаче обяснява само част от загадката.

В крайна сметка разрушителните политики на Тръмп не се ограничават до търговията. Опитите му да подкопае независимостта на Федералния резерв засилиха опасенията за статута на долара като световна резервна валута. Мащабните му данъчни облекчения задълбочиха тревогите за устойчивостта на американските публични финанси, а оттам и за световната икономическа стабилност. Войната му срещу Иран пък предизвика рязко покачване на енергийните цени, инфлацията и разходите за държавно финансиране по света.

Защо тогава, въпреки всичко това (и още много други сътресения) европейската икономика продължава да устоява?

Последните икономически данни само задълбочават загадката. Проучване, публикувано миналия месец, установи, че бизнес активността в услугите и промишлеността в еврозоната, която обхваща 21 държави, е достигнала най-високото си равнище от три години и половина. Същевременно поръчките за износ са се увеличили за първи път от повече от четири години.

И това проучване не е изолиран случай. Индексът на бизнес климата в Германия, изготвян от базирания в Мюнхен институт Ifo, се повиши миналия месец до най-високото си равнище от май 2023 г. Това се случва въпреки митата на Тръмп, ожесточената конкуренция от китайските износители и стремително растящите енергийни цени, които би трябвало да съсипват експортно ориентираната германска индустрия.

Какво, по дяволите, се случва?

Никой не знае със сигурност. Но два основни фактора, изглежда, стоят зад устойчивостта на Европа - промените в глобалната икономика и новият европейски модел

Първият фактор е геоикономически. Много компании в ЕС, особено в Германия, изглежда са спечелили от факта, че войната на Тръмп срещу Иран е засегнала азиатските икономики много по-тежко от европейските. Причината е по-голямата зависимост на Азия от вноса на изкопаеми горива от Персийския залив.

"Войната в Иран превърна някои германски компании в своеобразни печеливши от кризата, тъй като поръчките бяха пренасочени от Азия към Европа и по-специално към Германия“, коментира Карстен Бжески, глобален ръководител на макроикономическите анализи в ING Research.

Така вместо икономическия Антихрист на Европа Тръмп може да се окаже по-близо до ролята на неин неволен спасител.

Втората - и вероятно по-важна - причина е вътрешна. Рязкото увеличаване на европейските разходи за отбрана изглежда най-сетне оказва положително въздействие върху икономиката. Инвестициите, свързани с изкуствения интелект, стимулират растежа. Нарастващото търсене в Европа смекчава забавянето на износа на ЕС към Китай. А най-същественото е, че усилията на Европа да диверсифицира енергийните си доставки и да намали зависимостта си от изкопаемите горива след руската инвазия през 2022 г. се оказаха изключително далновидни.

„Европа стана по-устойчива и защото се отдалечава от стария си икономически модел, основан на евтин руски газ, търговия с Китай и фискална сдържаност, към модел, който е по-добре приспособен към днешните геоикономически реалности“, посочва Филип Лаусберг, старши анализатор в базирания в Брюксел аналитичен център European Policy Centre.

Сериозните рискове остават

Все пак сега не е моментът за самодоволство на европейските лидери. Сериозните опасности продължават да бъдат многобройни.

Потребителското доверие в Европа например отслабва - тенденция, тясно свързана с бързото покачване на инфлацията. Съкращават се много работни места в промишлеността, особено в автомобилния сектор. Заплахите на Тръмп да забрани американския износ на дизел, да ескалира отново войната в Иран или да наложи нови мита рискуват да задълбочат тези тенденции през оставащите му две години на поста. Опитите му да разхлаби рязко финансовите регулации също напомнят тревожно за случилото се преди срива през 2008 г.

Въпреки това способността на Европа да преживява предишни кризи дава основания за надежда.

„Спомняте ли си, когато Русия спря доставките на газ през 2022 г.? Хората мислеха, че Европа ще трябва да стои на студено. Но ЕС доказа, че когато има криза, обикновено успява да се мобилизира“, казва Лаусберг.

Утешителна мисъл. Вместо да предизвика кошмар, тя може дори да накара Европа да помечтае.