Пътят на Украйна към членството в ЕС се стеснява на фона на продължаващата война

Когато руските сили нахлуха в Украйна през 2022 г., полският фермер Мирослав Халей е искал да помогне на бежанците, които наводниха границата близо до селото, където живее в Източна Полша.

Първоначално той го е направил, като е помогнал за разпределянето на храна и дрехи за тях, но с напредването на войната възгледите му са започнали да се променят.

Съчувствието му е отстъпило място на негодувание, че някои от хората, пристигнали от Украйна, изглежда просперират, докато полските фермери се тревожат за собственото си бъдеще, особено след като Киев се стреми към членство в Европейския съюз, пише Ройтерс.

„Настроението определено се промени“, е казал 63-годишният Халей пред агенцията във фермата си в Ошчов-Колония, село с около 70 души на около 280 км югоизточно от Варшава.

Халей, който отглежда пшеница, цвекло, рапица и боб в граничния район, е участвал в серия от протести на полски фермери срещу вноса на зърно от Украйна.

Той е изразил загриженост, че големият селскостопански сектор на Украйна, който произвежда на много по-ниски разходи от фермерите в ЕС, може да залее Европа с евтини селскостопански продукти.

„Най-голямото безпокойство определено е, че цените на нашите продукти ще паднат“, е коментирал той. „Ако имаше свободен пазар, нямаше да имаме шанс.“

Присъединяването към ЕС скоро е важна цел за Украйна, тъй като тя се опитва да завърши излизането си от орбитата на Москва, но в богатия блок от 450 милиона души има скептицизъм относно перспективите на Киев да постигне тази цел.

Някои европейски лидери заявиха, че се надяват да приветстват Украйна в блока през следващите няколко години.

Но в разговори с Ройтерс повече от дузина дипломати и служители от държави от ЕС са били по-предпазливи, акцентирайки върху огромни препятствия, които Киев и ЕС ще трябва да преодолеят, преди Украйна да може да се присъедини.

„Оглеждаш се и осъзнаваш, че в много страни политиците не очакват Украйна да се присъедини в рамките на 10 години“, коментира Джералд Кнаус, председател на мозъчния тръст „Европейска инициатива за стабилност“.

Но всяко послание, че ЕС не е сериозен по отношение на присъединяването на Украйна, би могло да има деморализиращ ефект върху страната, „който никой в ​​Европа не иска да види“, каза Кнаус, експерт по присъединяването към ЕС.

Растяща опозиция

Дори в по-малко комплексните случаи са необходими години преговори и правни реформи, за да може една страна кандидатка да отговори на политическите, демократичните и икономическите стандарти на ЕС.

Киев е изправен пред допълнителни предизвикателства, като несигурност относно изхода на войната, история на дълбоко вкоренена корупция и големия размер на Украйна, което усложнява процеса на интеграция.

Говорителят на украинското външно министерство Георгий Тихий заяви, че известен скептицизъм в ЕС е очакван, но добави: „Приемането на Украйна в Европейския съюз е от полза за Европейския съюз.“

„Това не е просто Украйна, която иска да влезе. Украйна има най-боеспособната, изпитана в битки и готова за бой армия на континента - един милион души“, каза той.

Препятствията, пред които е изправен ЕС, включват възхода на популистки партии, които се противопоставят на присъединяването на Украйна към ЕС в някои страни от ЕС. Членството на дадена страна трябва да бъде одобрено от всички 27 държави от ЕС, а Франция вероятно ще проведе референдум относно кандидатурата на Украйна за членство.

Само 47% от жителите на ЕС казват, че Украйна трябва да се присъедини през следващите години, в сравнение с 69% през март 2022 г., според проучване, публикувано през октомври от германската политическа фондация Bertelsmann Stiftung. Във Франция и Полша 57% от анкетираните са против членството на Украйна през следващите години. В Германия този дял е 59%.

Висш европейски дипломат е заявил пред Ройтерс, че присъединяването на Украйна не е реалистична перспектива през следващите няколко години.

Друг е казал, че с множество национални избори, насрочени за следващата година, много правителства ще бъдат твърде заети, за да защитят аргументите за разширяване на блока.

Съединените щати са против присъединяването на Украйна към НАТО, така че членството в ЕС може да е най-добрата надежда на Киев да претендира за геополитическа победа, когато войната приключи, казват политически анализатори.

Стремежът към членство в ЕС е и стимул за Киев да приложи демократични реформи, добавят те.

Лидерите, които настояват по-усилено за бързо присъединяване, като тези в балтийските страни, казват, че Киев би направил ЕС по-силен и по-безопасен. Украйна има голяма, закалена в битки армия с опит в борбата с дронове.

По границата на Полша с Украйна някои жители казват, че членството на Украйна в ЕС би подобрило регионалната сигурност, но че европейците не трябва да поемат разходите.

Крайнодесните са предпазливи

ЕС не е публикувал скорошна оценка на разходите за присъединяването на Украйна, а сумата ще зависи от резултата от преговорите за достъп до пазара и преходните договорености.

Но крайнодесни политици като Марин льо Пен, фаворит на президентските избори във Франция догодина, вече подчертават потенциалните разходи.

„Ако Украйна се присъедини към Европейския съюз, ние ще бъдем първите губещи, двойно повече“, публикува льо Пен в X, заявявайки, че Франция ще се изправи пред „ожесточена нелоялна конкуренция“ и намаляване на дела си от селскостопанските субсидии на ЕС.

„Алтернатива за Германия“, която води в социологическите проучвания в най-голямата европейска страна, внесе предложение в парламента през септември, с което призовава правителството да изключи присъединяването на Украйна към ЕС.

Населението на Украйна от около 40 милиона преди войната вероятно ще я направи петата или шестата по големина държава в ЕС. Киев ще придобие голямо политическо влияние в ЕС, тъй като решенията на ЕС се вземат с единодушие или чрез система за гласуване, която дава по-голяма тежест на по-големите членове.

Съгласно настоящите условия за присъединяване, украинците в крайна сметка ще могат свободно да се движат из ЕС и да работят навсякъде в него, а Украйна ще има право на значителни субсидии за икономическо развитие от Брюксел.

Такива споразумения биха могли да бъдат забавени или преустановени по време на преходен период и може да се наложат вътрешни реформи на ЕС, за да се приеме толкова голяма държава, е казал един дипломат от ЕС пред Ройтерс, като някои страни сигнализират за несъгласие с всякакви промени, които биха могли да отслабят собственото им влияние или власт в блока.

ЕС разглежда алтернативни подходи

Подобни опасения доведоха до няколко предложения от държавите членки за приближаване на страните кандидатки до ЕС, преди да се присъединят, и за защита на вземането на решения в ЕС след присъединяването.

Германският канцлер Фридрих Мерц предложи да се даде на Украйна нов статут на „асоцииран член“, за да се позволи на украинските служители да участват в срещи на върха и министерски срещи на ЕС, но без да гласуват.

Украйна казва, че идеята е несправедлива, защото би оставила Киев без глас в ЕС.

Европейската комисия предложи засилване на политиката за постепенно интегриране на страните кандидатки в програмите на ЕС и икономическите сектори като енергетика, транспорт, цифрови технологии и отбрана, след като те изпълнят критериите за всяка схема.

Предложено е също така да се наложат ограничения върху финансовата подкрепа и достъпа до пазара за „чувствителни селскостопански продукти“ от Украйна.

В Ошчов-Колония Халей заяви, че подобни мерки биха могли да го накарат да преосмисли противопоставянето си на присъединяването на Украйна.

„Да кажем например „Можете да продавате толкова от това и толкова от онова“ - тогава може би нещата биха могли да проработят. Но докато пазарът е неконтролиран, тогава отговорът е не.“