Президентът на Северна Македония отново отхвърли исканите от България промени в конституцията

Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова заяви, че перспективите на страната ѝ за членство в ЕС са държани като заложник от България, която настоява за промени в конституцията, за да бъде признато българското малцинство.

„Ние сме шампиони по промяна на конституцията – 26 пъти. Повечето от измененията са ни наложени“, заяви Силяновска-Давкова в кулоарите на форума на Euronews за разширяването на ЕС във вторник.

Президентът, която е на власт от 2024 г., подчерта, че не могат да бъдат налагани нови отстъпки без обществена подкрепа, предава Euronews.

„Моята легитимност произтича от гражданите и принадлежи на тях. Как тогава мога да ви обещая, че ще променим конституцията?“, заяви държавният глава на Северна Македония.

От Северна Македония се иска да измени конституцията си, така че българите изрично да бъдат включени сред признатите общности в страната. Промяната беше договорена като част от компромис за деблокиране на преговорния процес за присъединяване към ЕС, но срещна съпротива в Скопие.

През 2022 г. ЕС прие компромис, договорен с посредничеството на Франция. Северна Македония се съгласи да промени конституцията си, за да признае изрично българите като малцинствена общност. За приемането на подобни изменения обаче е необходимо мнозинство от две трети в парламента, с каквото правителството не разполага.

Президентът заяви, че 80% от гражданите са против конституционните промени, а предложените изменения дори не са преминали първия етап в парламентарната комисия по конституционни въпроси.

Силяновска-Давкова заяви, че основната пречка пред европейската интеграция на страната ѝ не е липсата на реформи или неизпълнението на изискванията на ЕС, а това, което тя определи като липса на политическа воля от страна на съседните държави.

Северна Македония, малка балканска страна с население от около 1,8 милиона души, се управлява от коалиция с консервативно водещо участие, която е на власт от средата на 2024 г. и разполага със стабилно парламентарно мнозинство. Пътят ѝ към членство в ЕС обаче остава блокиран заради продължителния спор с България.

Страната подаде първата си кандидатура за членство в ЕС през 2004 г., а през 2005 г. получи статут на официален кандидат. Напредъкът ѝ обаче беше възпрепятстван от поредица политически пречки.

Силяновска-Давкова заяви, че спорът около присъединяването към ЕС е част от по-дълга история на отстъпки, направени от Северна Македония в стремежа ѝ към членство в Съюза. Тя припомни споразумението с Гърция от 2018 г., с което страната промени името си от Република Македония на Северна Македония. Така беше сложен край на продължил с десетилетия спор, който възпрепятстваше стремежа ѝ към членство в НАТО и ЕС.

Последното искане за промяна на конституцията поставя въпроса докъде трябва да стига една страна кандидатка, за да удовлетвори двустранни спорове, преди да се присъедини към Съюза, заяви Силяновска-Давкова.

В опит да преодолее политическите разногласия със съседните държави северномакедонският президент заяви, че възнамерява да продължи да търси решение чрез диалог.

„Няколко пъти съм се срещала с предишни президенти и с настоящия министър-председател [...] Изразявах едни и същи чувства и същото напрежение и ще продължа да го правя единствено чрез диалог“, каза тя.

Силяновска-Давкова обаче не обвини директно България, че умишлено възпрепятства присъединяването на страната към ЕС. Вместо това тя призова съседните държави към „прагматизъм“ и „по-голяма политическа готовност“.