Сърбия иска да е готова за Шенген до края на 2027 г.

Сърбия си поставя за цел до края на 2027 г. да изпълни необходимите технически критерии за присъединяване към Шенгенското пространство, заяви министърът на европейската интеграция Неманя Старович в интервю за радио „Белград“.

По думите му правителството вече разполага със собствен план за действие, а за изпълнението му е създадена специална работна група начело с Министерството на вътрешните работи. Старович определи Шенген като една от следващите големи цели пред Белград на фона на очакванията, че пълноправното членство на страните кандидатки в ЕС трудно ще се случи преди края на настоящото десетилетие.

Подготовката за Шенген обаче не означава автоматично присъединяване през 2027 г. Шенгенското пространство и Европейският съюз не са напълно идентични - в зоната без вътрешен граничен контрол участват 25 държави от ЕС и четири страни извън съюза (Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн). Сърбия и сега има безвизов режим за краткосрочни пътувания до Шенген с биометрични паспорти, който действа от декември 2009 г., но пълното участие би означавало значително по-дълбоко интегриране в общата система за граничен контрол, сигурност, визова политика и обмен на информация.

Европейският път на Сърбия продължава повече от десетилетие

Европейската интеграция на Сърбия започва много преди официалното откриване на преговорите. Още на срещата на върха в Солун през 2003 г. страната, заедно с останалите държави от Западните Балкани, получава перспектива за бъдещо членство. Белград подава официална молба за присъединяване през декември 2009 г., а през март 2012 г. Сърбия получава статут на страна кандидат. Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС влиза в сила през септември 2013 г., а формалните преговори за членство започват през януари 2014 г.

От общо 35 преговорни глави до момента са отворени 22, като само две са временно затворени. Последният голям напредък беше през декември 2021 г., когато беше отворен клъстерът „Зелена програма и устойчива свързаност“, включващ транспортната политика, енергетиката, трансевропейските мрежи и околната среда. Европейската комисия смята, че Сърбия технически е готова и за отваряне на клъстер 3 – „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“, но това все още не се е случило.

В последния си доклад Европейската комисия посочва, че скоростта на преговорите продължава да зависи преди всичко от реформите в областта на върховенството на закона и от нормализирането на отношенията между Белград и Прищина. Брюксел настоява и за по-ясна политическа воля за изпълнение на европейските реформи.

Така обявената от сръбското правителство готовност за Шенген до края на 2027 г. може да се разглежда и като опит страната да получава отделни практически ползи от европейската интеграция още преди окончателното членство в ЕС.

SEPA, по-евтин роуминг и европейски средства преди членството

Подобен подход вече се прилага чрез Плана за растеж на Западните Балкани. Той има общ финансов ресурс от 6 млрд. евро за периода 2024–2027 г., от които 2 млрд. евро са безвъзмездно финансиране, а 4 млрд. евро – преференциални заеми. Получаването на средствата е обвързано с изпълнението на предварително договорени реформи.

Старович посочи, че Сърбия досега е получила 168 млн. евро под формата на предварително финансиране и първи транш, а през следващите три плащания очаква още над 300 млн. евро.

Една от най-конкретните стъпки към практически достъп до европейския единен пазар вече е направена чрез присъединяването към Единната зона за плащания в евро SEPA. Сърбия беше включена в географския обхват на системата през май 2025 г., а от май 2026 г. 18 сръбски банки официално се присъединиха към схемите на SEPA. Това позволява международните преводи в евро да бъдат извършвани по-бързо и на значително по-ниска цена.

Според Старович икономията за сръбските граждани и бизнеса може да достига около 300 млн. евро годишно. Европейската комисия дори оценява потенциалните спестявания на до 400 млн. евро, включително чрез по-ниски банкови такси и улесняване на трансграничната търговия.

Следващата стъпка може да бъде роумингът. Сръбският министър заяви, че Белград е готов да започне формални преговори с Европейската комисия за постепенно премахване на допълнителните такси при използването на мобилни услуги в ЕС. Съветът на ЕС вече работи по мандат за договаряне на подобни споразумения със Сърбия и останалите партньори от Западните Балкани.

Според Старович от сръбска страна ще бъдат необходими промени в закона за телекомуникациите и няколко допълнителни нормативни изменения, които могат да бъдат приети в рамките на няколко месеца.

Той обвърза европейския курс и с наскоро започналия стратегически диалог между Сърбия и САЩ, който според Белград може да привлече повече американски инвестиции в енергетиката, инфраструктурата и високите технологии.

Така сръбската стратегия все по-ясно се насочва към постепенно интегриране в отделни европейски системи още преди пълноправното членство – от SEPA и роуминга до евентуално бъдещо участие в Шенген. Самото присъединяване към ЕС обаче остава по-сложната задача. След повече от 12 години преговори над една трета от преговорните глави все още не са отворени, а напредъкът продължава да зависи от политически чувствителни въпроси като върховенството на закона и отношенията с Косово.