Заплатите растат, но портфейлът не го усеща: Инфлацията изяжда „дивидента на растежа“ в Гърция

Икономическият растеж и увеличенията на възнагражденията в Гърция не успяват да компенсират напълно поскъпването на живота. Стотици хиляди граждани са изправени пред риска доходите им да нараснат с по-малко от инфлацията, което на практика означава ново понижение на покупателната им способност, пише гръцкото издание Kathimerini.

Така нареченият „дивидент на растежа“ изглежда недостатъчен, за да покрие натрупаната тежест от по-високите цени не само през тази, но вероятно и през следващата година. Проблемът не е толкова, че инфлацията в Гърция е значително по-висока от тази в останалите европейски държави, колкото че домакинствата разполагат с по-малък доход, с който да посрещнат поскъпването.

Според данните на Евростат, цитирани от Kathimerini, потребителските цени в Гърция са се повишили общо с 21,4% между 2021 и 2025 г. За сравнение, увеличението е 20,5% в Португалия, 21,9% в Испания и 22,6% средно за еврозоната. Това поставя Гърция близо до средните европейски стойности и показва, че самият темп на поскъпване не е изключение за региона.

Съществената разлика се появява при разполагаемите доходи. През 2025 г. медианният еквивалентен разполагаем доход в Гърция е достигал едва 60,8% от средното равнище за Европейския съюз. В Португалия съотношението е било 76,5%, а в Испания – 98,6%.

Доходите се повишават, но разликата с Европа остава

На пръв поглед гръцките домакинства са отбелязали сериозен напредък. Между 2021 и 2025 г. медианният разполагаем доход в страната е нараснал с общо 33,8%. Увеличението обаче е било малко по-слабо от отчетените 34,2% в Испания и 35% в Португалия. Така въпреки номиналния ръст разликата между Гърция и останалите сравними европейски икономики не се свива, а дори се разширява.

Ситуацията се усложнява допълнително през 2026 г. Средната инфлация в страната вече се очаква да се доближи до 4%, докато през април гръцкото Министерство на националната икономика и финансите прогнозираше 3,2%. Очакванията за 2027 г. също вероятно ще бъдат преразгледани нагоре спрямо първоначално заложените 2,4%, като според Kathimerini новата прогноза може да надхвърли 2,5%.

Темпът на поскъпване вероятно ще се забави през следващата година, включително заради високата сравнителна база при енергийните цени. Това обаче не означава връщане към по-ниските ценови равнища отпреди инфлационната вълна. За да не губят покупателна способност, доходите ще трябва да нарастват поне със същия темп като цените.

Гръцкото правителство отчита този риск при подготовката на пакета от икономически мерки, който традиционно се представя на Международния панаир в Солун. Очаква се част от мерките да бъдат насочени към домакинствата с най-ниски доходи, които са и най-силно засегнати от поскъпването на храните, енергията и основните услуги.

Българският паралел: по-бърз ръст на заплатите, но от по-ниска основа

В България общата статистика засега показва по-благоприятно съотношение между възнагражденията и инфлацията. Средната брутна месечна заплата през първото тримесечие на 2026 г. е достигнала 1407 евро и е нараснала с 12,7% на годишна база, показват данните на Националния статистически институт. Това е чувствително над отчетената през юни годишна инфлация от 5,4%, както и над предварителната оценка от 4,4% за юли.

На национално равнище това означава, че средната заплата продължава да расте и в реално изражение. Средната стойност обаче не показва еднакво подобрение за всички домакинства. Увеличенията са силно концентрирани в определени сектори и в по-големите градове, докато хората с ниски и фиксирани доходи усещат много по-силно поскъпването на храните, жилищните разходи и услугите.

И България, и Гърция остават сред държавите с най-сериозни социални затруднения в ЕС. През 2025 г. рискът от бедност или социално изключване е обхващал 29% от населението на България и 27,5% от това на Гърция – най-високите стойности в съюза наред с Румъния, показват данните на Евростат.

Затова и в двете страни ключовият въпрос вече не е единствено с колко процента се увеличават заплатите. По-важно е какво реално може да бъде купено с тях и дали икономическият растеж достига до хората, чиито бюджети са най-чувствителни към всяко ново поскъпване.