България – сред страните с макроикономически дисбаланси

Европейската комисия публикува заключенията от задълбочените прегледи на икономиките на 17 държави членки. Прегледът обхваща 16-те държави членки, в които съгласно доклада за механизма за предупреждение от миналия ноември са налице признаци за макроикономически дисбаланси, както и Ирландия, която междувременно успешно приключи програмата си за икономически реформи и сега отново е част от регулярните процедури за икономически надзор.

В документа Комисията прави оценка на постигнатия напредък при коригирането на бюджетните дефицити в съответните държави членки, като представя и актуализирано становище по проектите на бюджетни планове от миналата година. Това е важен етап в рамките на европейския семестър за координация на икономическата политика — годишният цикъл на икономическо управление, чрез който Комисията работи съвместно с държавите членки за създаването на условия за устойчив растеж и трудова заетост въз основа на стабилни публични финанси в съответствие със стратегията за растеж „Европа 2020“.

Според изводите на Комисията дисбаланси са налице в 14 държави членки: Белгия, България, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Унгария, Нидерландия, Словения, Финландия, Швеция и Обединеното кралство. В Хърватия, Италия и Словения тези дисбаланси се определят като прекомерни.

Икономическото възстановяване е все по-забележимо, но все още има предизвикателства. Преодоляването на натрупаните в продължение на повече от десетилетие дисбаланси изисква постоянни действия в областта на политиката, за да се гарантира, че Европа отново стъпва на пътя на засилен растеж при устойчиви темпове и постепенно намалява равнището на безработицата, посочват от ЕК.

Редица дисбаланси са налице едновременно в няколко държави членки. Част от предизвикателствата са свързани с големите външни задължения в някои икономики, постоянно високите равнища на излишъка по текущите сметки в резултат на слабото вътрешно търсене в няколко държави, разходната конкурентоспособност за държавите, традиционно отичащи най-големите дефицити по текущата сметка, както и държавите с най-големи загуби на експортни пазарни дялове. Подобряването на конкурентоспособността по отношение на неразходните фактори е важно за повечето от включените в анализа държави членки, както и въздействието на намаляването на задлъжнялостта върху частното потребление и инвестициите. От съществено значение е усилията за овладяване на тези дисбаланси да продължат, за да може неприемливо високите равнища на безработицата в много части на Европа да бъдат намалени, се казва в анализа.

Освен това основните измерения на макроикономическите предизвикателства в държавите членки постепенно се променят. Дефицитите по текущата сметка бяха значително намалени, което свидетелства също така за напредъка, постигнат в някои държави при компенсирането на загубата на конкурентоспособност. Продължават да са налице обаче предизвикателства, свързани с последиците от намаляването на задлъжнялостта по отношение на растежа в средносрочен план, високите равнища на частния и държавния дълг в условията на много ниско равнище на инфлацията, трудностите, с които жизнеспособни предприятия се сблъскват, за да получат достъпно кредитиране, както и високото равнище на безработицата.

Що се отнася до фискалната област, според последните прогнози благодарение на постигнатата през изминалите няколко години бюджетна консолидация се очаква средният темп на приспособяването да се забави както в ЕС, така и в Еврозоната. Някои от държавите членки обаче трябва да предприемат допълнителни мерки за бюджетна консолидация, за да постигнат целите си за дефицита. Както в ЕС, така и в Еврозоната отношението на дълга към БВП се очаква да е нараснало през 2013 г., а през 2014 г. да достигне най-високо равнище и да започне да намалява.