Гръцкият дълг падна до 168.8% от БВП

Гръцкият държавен дълг е спаднал до 168.8% от брутния вътрешен продукт на страната през първото тримесечие на 2015 г. Това сочат изнесени днес данни на Евростат, цитирани от БТА. Дългът остава най-висок за ЕС. 

Спадът на гръцкия дълг е най-големият, отчетен в ЕС, между последното тримесечие на 2014 г. и първото тримесечие на 2015 г. - 8 процентни пункта.

Държавният дълг на Гърция възлиза на 301 милиарда евро (329 милиарда долара) през първото тримесечие, според статистическата агенция на ЕС. Заемите са най-големият дял, като представляват 129% от БВП.

Именно дългът е в основата на икономическите трудности, с които се сблъсква средиземноморската държава, отбелязва ДПА. Страната ползва две международни спасителни програми след 2010 г. и е в процес да се опита да осигури трети спасителен пакет. През септември Атина ще преговаря за нова необходима финансова инжекция. 

Гръцкият финансов министър Евклидис Цакалотос съобщи, че от 24 юли Гърция трябва да започне преговорите за трета кредитна програма на обща сума около 86 млрд. евро, предвидена за срок от 3 години, предава ТАСС, цитирана от bTV. Цакалотос обяви това на съвместно заседание на четири ресорни парламентарни комисии, на което започна обсъждането на законопроект, засягащ работата на банките и разпродажбата на собствеността на длъжниците.

"Днес трябва да приключим със законите, които бяха поставени като предварително условие от кредиторите, и в петък, 24 юли, да започнем важните преговори за споразумение с партньорите, които трябва да приключат до 18-20 август. Нямаме много време", каза министърът.

Дистрибуторите на горива в Гърция оценяват като "хаотична" ситуацията на пазара в страната, поради възникналите условия за незаконна търговия с петролни продукти и за причинените от нея загуби на държавата, съобщава гръцкият сайт Нюз.ин, цитиран от БТА.

Федерацията на дистрибуторите на горива в Гърция в свое писмо до правителството предупреждава, че контрабандната търговия на петролни продукти е започнала да придобива значителни размери и че по този начин доставчиците избягвали да плащат мита и такси на държавата.

От бранша смятат, че за нередностите на пазара за горива не са виновни само бензинджиите.