Условията на труд са се влошили в ЕС

57% от жителите на Европейския съюз са на мнение, че условията на труд в тяхната страна са се влошили през последните пет години. На противоположното мнение са 53%, сочат резултати от проучване на „Евробарометър”, в което се изследва как кризата е засегнала качеството на труда.

Въпреки че повечето работници са удовлетворени от условията на труд (средно 77 % в ЕС), налице са много големи разлики между държавите членки, като процентите варират от 94% за Дания до 38% за Гърция.

Повече от 80% от респондентите в Дания, Люксембург, Финландия и Холандия считат, че условията на труд в тяхната държава са добри. Отделно, на ниво работници, Дания отново заема първо място, като 94% от работниците са удовлетворени от своите условия на труд — Австрия и Белгия заемат второто място, като са удовлетворени 9 от всеки 10 работници. Плътно след това се нареждат Финландия (89%), Обединеното кралство и Естония (и двете с 88%).

На противоположната страна, Гърция е с най-ниския процент на удовлетвореност на национално равнище (16%) и е единствената държава, в която по-малко от половината от работещите респонденти са доволни от настоящите си условия на труд (38%).

В по-малка степен, на национално равнище нивата на удовлетвореност са по-ниски в Хърватия (18%), Испания (2 %), Италия (25%), България (31%), Словения, Португалия и Румъния (всяка с 32%), а също и в Словакия (36%) и Полша (38%).

Тази разлика в нивата на удовлетвореност може да бъде обяснена с множество фактори: социалният и икономически контекст, повлиян от кризата, но също и по-структурни характеристики като социален диалог, социални политики и трудово право, които могат да са по-силно или по-слабо изразени в зависимост от националните ситуации в ЕС.

Ключови констатации от проучването показват:

• Редица фактори потвърждават нарастване на интензивността на труда. Стресът безспорно се счита за най-важният риск на работното място (за 53% от работещите респонденти). Освен това, неудовлетвореността по отношение на работното натоварване, темпа на работа и дългия работен ден (над 13 часа) е по-често срещана от други проблеми, като липсата на интерес към задачите или недостатъчни периоди на почивка на седмична или годишна база;
• По отношение на организацията на труда, във връзка с равновесието между професионалния и личния живот, 40% от респондентите заявяват, че не им е предложена възможност да използват гъвкав режим на работа;
• В областта на здравословните и безопасни условия на труд, по-малко от един от всеки трима работници е заявил, че на работното му място са въведени мерки срещу новите рискове (например, предизвиканите от нанотехнологиите или биотехнологиите), или мерки, насочени към възрастните работници и тези с хронични заболявания. Заедно със стреса, като един от най-важните рискове на работното място се възприема неергономичната среда, като 28% от респондентите определят повтарящите се движения и изморителните или болезнени пози като основен риск за здравето и безопасността на работното място, а 24% — ежедневното вдигане, пренасяне или преместване на товари.