Девет търговски камари у нас излизат с позиция против промените в законите за защита на потребителите и конкуренцията

Девет водещи двустранни бизнес организации в България излязоха със съвместна позиция срещу предложените изменения в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като предупредиха, че част от текстовете представляват сериозна намеса в пазарната икономика и могат да доведат до по-високи цени, намалена конкуренция и рискове за продоволствената сигурност на страната. 

Документът е подписан от Американската търговска камара в България, Белгия-България-Люксембург Бизнес клуб, Българо-испанската търговска камара, Българо-швейцарската търговска камара, Българо-чешката търговска камара, Германо-Българскат индустриално-търговска камара, Италианската Търговска Камара в България, Конфиндустрия България и Нидерландската търговска камара в България.

Според организациите законопроектите се приемат прибързано, без необходимата оценка на въздействието и без достатъчно обществено обсъждане. Те подчертават, че макар инфлацията да е реален обществен проблем, фокусът върху един сегмент от хранителната верига не може да реши структурните проблеми в сектора.

Една от основните критики е свързана с предвиденото въвеждане на обратна доказателствена тежест при определени нарушения по ЗЗК. Според камарите това противоречи на основни принципи на административното право и на правото на защита. В позицията се посочва, че „разследваният се оказва виновен до доказване на противното“, което според бизнеса създава опасност от налагане на тежки санкции без достатъчно доказателства за извършено нарушение.

Особено сериозни опасения предизвикват и новите правомощия на Комисията за защита на конкуренцията да налага т.нар. „временни мерки“. Бизнес организациите предупреждават, че така комисията ще може да изисква промени в ценовата политика на търговците още по време на разследване. По думите им това представлява „директна и абсолютно непропорционална намеса в ценообразуването на частни субекти“, която на практика води до държавно влияние върху формирането на цените.

Камарите се противопоставят и на създаването на нов Централен регистър за проследимост по веригата на доставки. Според тях мярката ще увеличи административната тежест за бизнеса, без да дава достатъчно гаранции за защита на търговската тайна и чувствителната информация между конкурентите.

Друга спорна тема са новите забранени търговски практики във веригата за доставка на храни. Представителите на бизнеса твърдят, че част от тях криминализират напълно легитимни и широко разпространени търговски механизми, като бонуси за постигнат оборот и договорености за промоционални кампании. Според тях ограниченията могат да доведат до по-малко промоции, по-високи цени и по-ограничен избор за потребителите.

Сериозна критика е отправена и към предвиденото удължаване на ограниченията върху увеличаването на цените във връзка с приемането на еврото. Бизнес организациите отбелязват, че първоначално временната мярка е била предвидена за един месец, а впоследствие е удължена до 12 месеца, като сега се предлага ново удължаване до общо две години. Според тях „ценови ограничения за толкова дълъг период са безпрецедентни и не са въвеждани от никоя друга европейска държава, приела еврото“.

В заключение деветте организации предупреждават, че предлаганите промени няма да решат структурните проблеми в земеделието и хранителния сектор, но могат да доведат до обратен ефект – по-висока инфлация, отслабване на конкуренцията и влошаване на инвестиционния климат. Те определят законодателния пакет като носещ „единствено и само проинфлационен заряд“ и предупреждават, че подобни мерки рискуват да подкопаят доверието на инвеститорите и да навредят на имиджа на България като предвидима и конкурентна бизнес дестинация.

Търговските камари заявяват готовност за диалог с институциите и настояват за по-задълбочен анализ и обществено обсъждане преди приемането на толкова значими промени в регулацията на пазара.