Глобално възраждане на индустриалните политики, които имат за цел да засилят или защитят вътрешните интереси, застрашава международното сътрудничество и може да навреди по-специално на по-бедните страни, се казва в годишен доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие(ЕБВР), предаде Ройтерс.

Годишният доклад за прехода, който тази година изследва данни, засягащи търговията за 140 страни, установи "забележително глобално възраждане" на стратегическите интервенции, предназначени да оформят икономиките на страните.

Индустриалната политика се завръща с отмъщение“, каза в интервю Беата Яворчик, главен икономист на ЕБВР. „Върна се в богатите страни, както и в нововъзникващите пазари.“

Такива политики често включват подкрепяни от държавата грантове или заеми или субсидии за местната индустрия; 90% от тези в развитите икономики и регионите на ЕБВР дискриминират чуждите интереси в полза на вътрешните.

Докладът установи, че подобни политики са се увеличили бързо от 2019 г. поради фактори, включително стимулиране на зеления преход, следвайки примера на големи икономики като Китай или Съединените щати, и защото гражданите все повече подкрепят по-голямата роля на държавата в икономиката.

Докладът установи, че въпреки че подобни политики могат да бъдат ефективни, когато не се управляват внимателно, те рискуват да подкопаят равните условия на конкуренция.

„Това означава, че индустриалната политика може да се превърне в сила, която ще тласне света към фрагментация“, каза Яворчик.

Докладът от офиса на главния икономист на ЕБВР е първият, съставен от нея с помощта на изкуствен интелект, който изследователите са използвали за обработка на данни от базата данни Global Trade Alert.

Яворчик каза, че икономическият катаклизъм през последните години - поради глобализацията, автоматизацията, зеления преход и сега AI - е засилил подкрепата за по-голямо участие на държавата - особено сред родените преди 1975 г. Увеличаващото се използване на подобни политики в страни с по-ниски доходи, които имат ограничени административни възможности, е особено обезпокоително, каза Яворчик, тъй като те са склонни да избират „най-изкривяващите“, като забрани за внос или износ или лицензиране на износ, които носят риск от корупция.