ЕЦБ прогнозира ускоряване на растежа на възнагражденията в еврозоната до 2027 г.

Растежът на възнагражденията в еврозоната ще се ускори до началото на 2027 г., макар че ще остане далеч под предишните пикове, съобщи Европейската централна банка, докато измерва инфлацията в резултат на войната с Иран.

Публикуваният днес индекс на заплатите на ЕЦБ сочи, че възнагражденията ще се повишат с 2,7% на годишна база през първото тримесечие на следващата година, следвайки ръст от 2,6% през третото и четвъртото тримесечие на тази годна, предаде Bloomberg. Този резултат надминава прогнозата за първите шест месеца, но все още е далеч под пика от 5,2% за 2024 г.

„Това увеличение през годината отразява отслабващия механичен низходящ ефект от големите еднократни плащания, които бяха направени през 2024 г., но не и през 2025 г.“, се казва в изявление на ЕЦБ.

Централните банкери следят особено внимателно възнагражденията, опитвайки се да предотвратят превръщането на скоковете в цените на енергията в траен цикъл на по-високи заплати и цени, подобен на случилото се след руската инвазия в Украйна през 2022 г.

Макар че властите запазиха разходите по заеми без промяна миналата седмица след увеличение с четвърт пункт през юни, източници, запознати със ситуацията, казват, че централните банкери са готови да повишат лихвите отново през септември, освен ако перспективите за инфлацията не се подобрят значително.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта, че последните показатели потвърждават очаквания „постепенен спад на заплатите“, като добави, че „нито един от тези елементи засега не ни дава индикации за вторични ефекти“.

„Водещите показатели показват нисък риск от повторение на значителния самоподсилващ се натиск върху заплатите, който наблюдавахме по време на инфлационния епизод през 2022 г.“, коментираха Паоло Гриняни и Иън Симънс от Oxford Economics.

„Това отразява относително краткотрайния характер и мащаб на тазгодишния енергиен шок, ограничения обхват на натиска върху разходите до момента, относително слабите инфлационни очаквания на потребителите и по-слабия пазар на труда, отколкото през 2022 г.“

Членът на Управителния съвет Христодулос Пацалидес направи сходен коментар.

„По отношение на заплатите и инструментите за проследяване на заплатите, там няма нищо“, каза ръководителят на Кипърската централна банка пред Econostream Media в интервю, публикувано в сряда. „Ако изобщо има нещо, впечатлението ми е, че исканията за заплати са ограничени.“

Някои длъжностни лица обаче още изразяват тревоги. Гуверньорът на Словашката централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Петер Казимир предупреди, че ЕЦБ не може просто да чака подобни ефекти да се материализират, тъй като предприемането на действие едва на такъв етап може да се окаже твърде късно.