Фарма индустрията осигурява над 2% от БВП у нас

Общият принос, който фармацевтичната индустрия е осигурила за българската икономика през 2021 г. се изчислява приблизително на 2,8 млрд. лева или 2,2% от брутния вътрешен продукт на страната, което е в съответствие със средното за Европа ниво. Това е един от най-важните изводи в доклад за икономическия и стратегическия принос на фармацевтичния сектор в България, представен от Лука Чичов, изпълнителен директор на IQVIA за Централна и Източна Европа, в рамките на доклад, изнесен по време на експертна среща. 

Тя събра на едно място над 50 представители на фармацевтичната индустрия, народни представители от 49-то Народно събрание, председатели на съсловни организации, търговските камари в България и др. Срещата беше организира от представителните организации на фармацевтичната индустрия в България – Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) и Българска асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ), с подкрепата на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), и в партньорство с Американска търговска камара в България.

Представеният доклад (може да се запознаете с него тук) очертава същественото значение на фармацевтичния сектор за българското здравеопазване и икономика, и приноса на иновативните и генерични фармацевтични компании, търговците на едро, търговците на дребно и компаниите за клинични проучвания.

Общият икономически принос на сектора за 2021 г. е изчислен на база стойността на трудовите възнаграждения (почти 1,1 млрд. лева), предоставените отстъпки към НЗОК и данъци (914 млн. лева), стойността на произведената в България продукция от компаниите (426 млн. лева), инвестициите в клинични изпитвания (178 млн. лева), стойността на спестените разходи чрез въвеждането на генерични медикаменти (113 млн. лева), както и добавената стойност под формата на реализираните обучителни кампании за пациенти, лекари и други експерти в областта (38 млн. лева).

За 2022 г. директният принос на фармацевтичния сектор към държавния бюджет също се изчислява на над 1 млрд. лева. При цени на производител, които са сред най-ниските в Европа, фармацевтичните компании са предоставили на НЗОК 409 млн. лв. допълнителни отстъпки и компенсации, което се равнява на 27.6% от бюджета на касата за медикаменти.

Почти 28 000 души са пряко заетите лица във фармацевтичния сектор в България, създавайки индуцирани ефекти върху други почти 16 000 души, като заплатите са 1,8 пъти по-високи от средните за страната. Само за 2021 г. фармасекторъто е платил възнаграждения за над 1 млрд. лева, от които 384 млн. лв. са влезли в държавната хазна като данъци и осигуровки.

Фармацевтичното производство в България е ключово за поддържането на устойчиви доставки на лекарства. Произведената от българските фарма компании продукция през 2021 г. е за 426 млн. лв. или 1,2% от общото производство в страната (над 10 млрд. таблетки и капсули и над 164 млн. течни лекарствени форми).

Значителна роля и принос тук имат и търговците на едро, които отпускат финансови кредити на своите аптеки и болнични клиенти на обща стойност над половин милиард лева, с времева стойност на парите от почти 7 милиона лева.

Важен елемент от доклада е анализът за приноса на генеричните и биоподобните лекарствени продукти, спестили над 207 млн. лв. на пациентите и държавата през 2022 г., което от своя страна освобождава ресурс за навлизането на безалтернативни терапии за непосрещнати пациентски нужди.

През последните години България се е превърнала в регионален център за клинични изпитвания и заема 4-то място в Европа на глава от населението, показват данните от доклада. Това се дължи най-вече на добрата регулаторна среда, инфраструктурата, набирането на пациенти и ефективността на разходите, а пазарът се оценява на приблизително 178 млн. лева към 2021 г. Сериозно предизвикателство за реализирането на потенциала му обаче е липсата на дигитализация в системата.

Заедно с очертаването на значителната роля, която фармацевтичният сектор има за българската икономика и здравеопазване, докладът дава и няколко препоръки за устойчивото му развитие, сред които:

• припознаване на стратегическия принос, който секторът има за българската икономика и за бюджета като цяло и поставянето му като приоритетен;
• привличане на инвестиции за производство, развойна дейност и клинични проучвания, като същевременно се намали финансовата и данъчната тежест върху тях;
• осигуряване на устойчив бюджет на НЗОК и приемлив размер на отстъпките, което ще създаде благоприятна среда за инвестиции в сектора;
• улесняване на достъпа до иновативни лечения чрез опростяване на административния процес; опростяване на административната тежест при въвеждането на генерични лекарства; преоценка на ДДС на лекарствата и др.

Подробна цялостна оценка на икономическия принос на фармацевтичния сектор в България се прави за първи път, отбеляза в последвалата дискусия Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM. Той подчерта, че е изключително важно този сектор да е жизнен, защото към него има големи очаквания, предвид застаряващото население и нарастващите нужди от лекарствено лечение. Фармацевтичната иновация е ценна и необходима, тя е ключът за осигуряване на терапии за непосрещнати медицински нужди, например за справяне с нелечими до момента заболявания, допълни Деян Денев, но и подчерта, че тази иновация има смисъл, само когато достига до пациентите. В условия на отложени бюджети непредвидимостта и несигурността на средата се задълбочава с всяка следваща година и производителите на иновативни терапии са изправени пред съществени трудности дазадоволят нарастващите потребности на българските граждани. В средата на 2023 г. все още няма яснота какво ще е финансирането за лекарства за годината, предупреди той.

Според председателя на УС на БГФармА Николай Хаджидончев, генеричната индустрия дава възможност за осигуряване на достъпно лечение за обществото, което е показано ясно чрез приноса на генеричните и биоподобни медикаменти в спестяването на средства на държавата. Именно затова генеричният сектор е и ще продължи да бъде ключов не само на основата на местното производство, но и чрез европейските и глобални производители. За да се случи това обаче е необходимо да се инвестира в кадрите, които да обезпечат това производство и да гарантират, че България ще продължи да бъде сред водещите страни в тази област. Като един от основните проблеми за здравеопазването в България той посочи липсата на благоприятна среда, стимулираща приложението на биоподобни медикаменти на българския пазар. Друг сериозен проблем е, че в момента много утвърдени генерични медикаменти се изтеглят от пазара заради ценовия натиск и нарастващите допълнителни финансови тежести. Тези проблеми според него могат да се решат чрез съвместни усилия, които да доведат до създаването на обща европейска, нормативна рамка, гарантираща непрекъснат достъп до съвременно, качествено и безопасно лечение за пациентите.

Най-лошото е да има отлив на лекарствени продукти, коментира председателят на УС на Българската асоциация на търговците на едро на лекарства Николай Колев. Той обърна внимание на най-належащите приоритети за трите организации, сред които са: въвеждането на единни стандарти, синхронизирани с европейските; дигитализация на сектора, позволяващ най-бързото разрешаване на проблемите с недостига на кадрите и ресурса; осигуряването на прозрачност и предвидимост в сектора чрез създаване на краткосрочна и дългосрочна стратегия, гарантираща интереса на всички участници и търсеща добавената стойност за всеки пациент. България все още се възприема като правилното място за производство на медикаменти и е важно да се запази тази позиция във все по-конкурентната глобална среда. Това може да се постигне именно чрез работа и диалог между всички заинтересовани страни, обобщи Николай Колев.

Според Лука Чичов, изпълнителен директор на IQVIA за Централна и Източна Европа, е важно да се промени възприятието, което обществото има за фармацевтичния сектор като за ползвател на обществен ресурс и да започне да гледа на него като на стратегически партньор за икономиката и за държавата като цяло. Това ще способства за увеличаване на инвестициите в сектора и откриването на нови работни места. Поради факта, че българският пазар е малък и ограничен, съществува риск за инвеститорите. Именно затова е важно да се осигури устойчивост и предвидимост на сектора, отбеляза той. Според него развитието на сектора е може да се постигне чрез моделите на публично-частното партньорство, като тук от ключово значение