Франция затяга коланите, бюджетните икономии тепърва започват

Извънредните бюджетни съкращения, които Франция извърши в средата на февруари, за да изпълни плановете си за намаляване на дефицита, едва ли ще бъдат последните, тъй като правителството се опитва да намери баланс между финансовите императиви и политическите реалности, пише Ройтерс.

Моментът за нови съкращения едва ли би могъл да бъде по-лош, предвид това, че през следващите три месеца предстоят годишни проверки на бюджета на Европейския съюз, актуализиране на рейтингите на агенциите за кредитен рейтинг и парламентарни избори в ЕС, на които френската крайна десница вероятно ще се представи добре.

Френският министър на финансите Бруно Льо Мер съобщи лоши новини в сряда, като заяви, че при финализирането на отчетите бюджетният дефицит на публичния сектор за миналата година вероятно ще бъде по-голям от очакваното.

Това се случи след обявените от него в средата на февруари, преди още да са изминали и два месеца от началото на финансовата година, бюджетни съкращения в размер на 10 млрд. евро, необходими, за да се спазят правителствените планове за намаляване на дефицита в условията на по-слаб от очаквания растеж.

"Дълго време публичните разходи бяха решението на всички наши проблеми. Сега те рискуват да се превърнат в проблем за всички нас", заяви Льо Мер пред финансовата комисия на долната камара на парламента в сряда.

"Трябва да вземем решения, за да подобрим публичните си финанси", допълни той.

Френското финансово министерство сега очаква втората по големина икономика в еврозоната да нарасне само с 1% през тази година вместо с 1,4%, на които се основаваше при планирането на бюджета, като заложи бюджетен дефицит от 4,4% за тази година.

В сряда Льо Мер заяви пред вестник Le Monde, че публичният дефицит за 2023 г. ще се окаже "значително по-висок" от целта от 4,9 % поради по-ниските данъчни приходи, което прави тазгодишната цел непостижима без по-голямо свиване на бюджета.

"Съществуват две възможности: или преразглеждане на плановете за намаляване на дефицита, или намиране на допълнителни бюджетни икономии. Бруно Льо Мер намеква, че по-скоро ще е второто", казва икономистът Шарл-Анри Коломбие от мозъчния тръст Rexecode.

Графикът на следващите стъпки  е от ключово значение, тъй като през април Франция трябва да изпрати годишни планове за намаляване на дефицита на партньорите си от ЕС, а рейтинговите агенции трябва да актуализират рейтингите си, което обикновено се случва през април и май.

Правителството също така едва ли ще иска да обяви нови съкращения точно преди парламентарните избори в ЕС през юни, тъй като крайната десница има значителна преднина пред партията на Макрон.

Миналата седмица лидерът на крайната десница Марин льо Пен разкритикува правителството в бизнес всекидневника Les Echos за липсата на по-задълбочени структурни усилия за ограничаване на разходите, като призова да се насочи вниманието към разходите за имиграция и измамите със социални помощи.

Правителството обаче ще иска да избегне и понижаване на рейтинга, особено от S&P, която има негативна перспектива за Франция и ще актуализира рейтинга си на 31 май, дни преди европейския вот.

"Последните съобщения правят понижаването на рейтинга все по-вероятно", каза Коломбие.

Първата вълна от бюджетни съкращения е широкообхватна, като засяга субсидиите за енергийно ефективни ремонти на жилища, помощта за развитие, държавните научноизследователски дейности и обучението за работа, и това са само някои от целите.

Съкращенията в размер на 10 млрд. евро обаче рискуват да бъдат частично компенсирани от небюджетни разходи в полза на протестиращите фермери и допълнителна подкрепа за Украйна, заяви бившият държавен одитор Франсоа Екал, който също така поддържа уебсайт за публични финанси.

Това може да наложи приемането на ново законодателство за бюджета за 2024 г. още в средата на годината, точно когато правителството се опитва да намери нови икономии за бюджета си за 2025 г.

В сряда министърът на бюджета Томас Казенав заяви пред депутатите, че икономиите, необходими за план-сметката за 2025 г., вероятно вече са по-близо до 20 млрд. евро, а не до планираните преди това 12 млрд. евро.

Всички бъдещи вълни на бюджетни съкращения вероятно ще засегнат социалните разходи и местното управление, които досега бяха до голяма степен пощадени.

Льо Мер настоява за затягане на помощите за безработица. Според икономисти може да се наложи и повишаване на пенсиите под нивото на инфлацията, въпреки че е политически непопулярно.

"Трябва да оставим зад гърба си френското изключение, че през последния половин век не бяхме в състояние да намалим разходите", каза Льо Мер.