Химически заводи на олигарси захранват руската военна машина

Химически заводи, основани или притежавани от някои от най-богатите хора в Русия, доставят съставки на заводи за производство на експлозиви, използвани от военните на Москва по време на войната в Украйна.

Ройтерс е идентифицирала пет химически компании, в които петима олигарси, санкционирани от Запада, притежават дялове, които според железопътните данни са осигурили над 75% от основните химикали, доставяни по железниците на някои от най-големите руски фабрики за експлозиви от началото на войната до септември тази година.

Анализът на информационната агенция за първи път показва колко силно заводите, които са част от руската военна машина, разчитат на тези хора и техните компании.

Сред милиардерите са Роман Абрамович, бивш собственик на футболния клуб „Челси“, и Вагит Алекперов, който през април беше обявен от „Форбс“ за най-богатия човек в Русия със състояние, оценявано на 28,6 млрд. долара.

 Регистрираната на борсата в Лондон компания Evraz, в която Амбрамович държи 28% дял, заяви, че е доставила химикалите само за „гражданска употреба“.

"Лукойл", рафинерията, в която Алекперов държи дял, заяви, че „не произвежда взривни вещества или каквито и да било свързани с тях компоненти“.

Анна Нагурни, професор от Масачузетския университет, която изучава отблизо мрежите на веригите за доставки, свързани с войната между Украйна и Русия, и която разгледа констатациите на Ройтерс, заяви, че петте компании са подпомагали Москва не само като са предоставяли основни химически съставки за боеприпаси, но и като са печелили така необходимата твърда валута от износа на граждански продукти, включително торове.

„Тези химически компании може и да работят като граждански, но те поддържат военните усилия“, каза Нагурни.

За да определи откъде основните руски заводи за боеприпаси получават доставките си, Ройтерс е анализирала движението на повече от 600 000 железопътни пратки, превозващи химикали, необходими за производството на експлозиви, от нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. до септември 2024 г.

Железопътните данни от две търговски бази данни в Русия са предоставени от Центъра за отворен код - базирана във Великобритания неправителствена организация, посветена на събирането на публично достъпна разузнавателна информация и наблюдението на потенциални нарушения на санкциите. В тях подробно е описан видът на товара във всеки вагон, теглото, произходът и дестинацията, както и имената на компанията, изпратила стоките, и на компанията, която ги е получила.

Ройтерс е направила кръстосана проверка на данните от двете бази данни, за да потвърди точността им. Въпреки това информационната агенция не можа да потвърди дали данните включват всяка железопътна пратка до фабриките за взривни вещества или до каква степен фабриките са получавали доставки по шосе.

Данните показват, че компаниите на милиардерите са доставяли жизненоважни съставки на пет фабрики за производство на експлозиви и прахове в Русия, които са обект на западни санкции. Заводите са дъщерни дружества на гигантския руски държавен производител на оръжие и автомобили „Ростех“.

Използвайки изтекли данъчни фактури, обхващащи части от 2023 г., агенцията е  успяла да провери също така, че четири от фирмите за химикали са били доставчици на четири от производителите на взривни вещества.

Преди войната всички заводи за производство на взривни вещества, като част от усилията за диверсификация, са произвеждали и взривни вещества или пушек за гражданска употреба.

Томас Клапотке, професор по енергетика в Мюнхенския университет, който е помогнал на Ройтерс да анализира данните, заяви, че макар всички суровини да имат много потенциални приложения, комбинацията от вагони с конкретни химикали, необходими за производството на експлозиви, пристигащи в определени заводи, е „червен флаг“.

Според няколко експерти  анализът предоставя нови доказателства, че стратегията на Запада за налагане на санкции на Русия като наказание за нахлуването ѝ в Украйна не е успяла да ограничи военното ѝ производство.

Макар че самите милиардери са подложени на всички западни санкции, засегнатите химически компании до голяма степен са избегнали големи финансови санкции или забрани за внос на критични стоки от САЩ или Европейския съюз.

По-голямата част от продукцията на тези химически заводи са граждански продукти като торове, които са от решаващо значение за селското стопанство. Дългогодишната политика на Запада изключва храните от санкциите, за да се предотврати глад и дипломатически отзвук от страна на развиващите се страни.

Питър Харел, бивш високопоставен служител на Белия дом, който е работил по санкциите срещу Русия през първата година на войната, а сега е научен сътрудник във Фондацията за международен мир „Карнеги“, заяви, че може би е време да се преразгледат решенията от 2022 г., след като държавите, които някога са разчитали на Украйна и Русия за пшеница и торове, са имали време да намерят алтернативни източници.

„Потенциално сметките биха натежали в полза на налагането на санкции на тези компании днес“, каза Харел, коментирайки констатациите на Ройтерс.

Въпреки това Маниш Н. Райзада, професор по селско стопанство в Университета на Гуелф в Канада, предупреди, че налагането на санкции на руските химически компании може да изложи на риск стотици милиони дребни земеделски производители в замяна на незначително икономическо въздействие върху Русия.

В отговор на въпросите за химическите компании говорител на Европейската комисия заяви: „Активно проучваме възможностите за допълнителни мерки, за да засилим натиска и да отстраним пропуските по начин, който би избегнал негативни последици за продоволствената сигурност.“

Говорителят подчерта, че всякакви действия ще бъдат предприети само след внимателен анализ на ефективността на всички мерки и тяхното въздействие върху европейските дружества. Той обаче отбеляза, че санкциите на ЕС вече ще се прилагат към дружествата, дори и да не са изрично посочени, ако са контролирани или притежавани от санкционирано лице.

Артилерийски двубой на фронта

Войната в Украйна се е превърнала в артилерийски двубой, в който недостигът на мощни взривни вещества, с които разполагат НАТО и Украйна, е позволил на руските сили да завладеят обширни територии тази година, според множество украински командири, интервюирани от Ройтерс.

Москва инвестира значителни средства във военно производство и се стреми да попълни запасите си от боеприпаси. През 2024 г. Русия е произвела около 2,4 млн. артилерийски снаряда и е внесла 3 млн. от Северна Корея, според служител на службата за сигурност на Украйна. 

Петте завода за боеприпаси, доставяни от компаниите на милиардерите, включват огромния завод „Свердлов“ в Дзержинск. Според служител на украинското разузнаване заводът е единственият значим производител в Русия на пластичните експлозиви HMX и RDX, използвани в артилерията и ракетите.

Според данните на железниците два завода, управлявани от "Еврохим" - основан от руския милиардер Андрей Мелниченко - доставят химикали на "Свердлов".

"Еврохим" е един от най-големите производители на минерални торове в света. Нейният азотен завод „Невиномисский“ в Югозападна Русия е изпратил поне 38 000 метрични тона оцетна киселина на "Свердлов" по време на войната в Украйна, според анализ на железопътните данни, направен от Ройтерс.

Вторият завод на "Еврохим" - "Новоморски Нитроген", изпраща близо 5000 метрични тона азотна киселина до Свердлов през същия период, сочат данните на железниците.

Както оцетната, така и азотната киселина се използват за производството на Октоген(HMX) и Хексоген (RDX).

Според изчисления на Ройтерс, базирани на научна литература и разгледани от експерт по взривни вещества, 5000 тона азотна киселина могат да се използват за производството на 3000 тона RDX, достатъчни за напълването на 500 000 голямокалибрени артилерийски снаряда.

Данъчните фактури, прегледани от Ройтерс, потвърждават, че "Еврохим" е  бил доставчик на "Свердлов" през миналата година.

В отговор на подробни въпроси "Еврохим" заяви, че анализът на Ройтерс съдържа „множество съществени фактически грешки“.  По-конкретно, „Еврохим не е част от отбранителния сектор на руската икономика и нито един от нашите продукти не е предназначен за военни цели“, се казва в изявление на компанията, чието седалище е в Швейцария. "Еврохим" заяви, че всяко предположение, че Мелниченко контролира компанията, е невярно.

Мелниченко не отговори на въпросите. Милиардерът, чиято стойност според Forbes е 17,5 млрд. долара, е поставил контролния си пакет акции в Eurochem в тръст, който облагодетелства съпругата му, както съобщи Ройтерс, след налагането на санкции срещу него от ЕС и НАТО след инвазията в Украйна.

В изявлението се казва, че макар 97% от продукцията на Еврохим да са торове, той доставя и други промишлени продукти, включително тези химикали, на голям брой клиенти в Русия и в чужбина. Компанията не отговори на въпросите на Ройтерс относно доставките на химикали за Свердлов. Въпросите, изпратени на имейл адреса на уебсайта на Свердлов, останаха без отговор.

Данъчни данни

Друг торов гигант, „Уралхим“, основан от санкционирания милиардер Дмитрий Мазепин, е предоставил на Свердлов над 27 000 метрични тона амониев нитрат, сочат данните на железниците. Амониевият нитрат се използва за производството на HMX и RDX, а също така се смесва с тротил за производството на експлозив, наречен Amatol. Уралхим също така доставя 6 000 метрични тона азотна киселина от своя завод за азотни торове в Березники на Свердлов, сочат данните.

Други два държавни завода за боеприпаси - Тамбовският завод за пушек и Казанският завод за пушек - са получили доставки на киселини от Уралхим, сочат данните от железопътния транспорт.

Изтеклите руски данъчни фактури, прегледани от Ройтерс, също така разкриват, че през миналата година Уралхим е доставяла на заводите в Свердлов, Тамбов и Казан, както и на държавния завод за пудра в Перм.

Запитани подробно за доставките, от Уралхим заявиха, че информацията е „невярна“. Тя не предостави допълнителни подробности или обяснения.

Мазепин, който намали собствеността си в компанията от 100% на 48% непосредствено след нахлуването в Украйна, не бе открит за коментар. Заводите в Тамбов, Перм и Казан не отговориха на въпросите, изпратени на електронните адреси, посочени на техните уебсайтове или в корпоративните документи.

Стоманодобивен завод в Сибир, собственост на листваната в Лондон Evraz, е доставил 5 000 метрични тона толуол - съставка за тротил - на завода Biysk Oleum, според данните от железопътния транспорт. През 2022 г. на Evraz бяха наложени санкции от британското правителство, което заяви, че е доставял стомана на руската армия.

В изявление Evraz заяви, че е доставял толуол само за „гражданска употреба“..

През април 2024 г. правителството на Алтайския край, който включва град Бийск, включи завода в списъка на производителите, които „значително са увеличили“ производството си през 2023 г. в изпълнение на договори за държавни поръчки в областта на отбраната.

Ройтерс идентифицира две други компании, свързани с милиардери, доставящи химикали на фабрики за боеприпаси. Сред неуралският завод за топене на мед (SUMZ) в Уралските планини, основан от металния магнат Искандер Махмудов, доставя олеум - известен също като димяща сярна киселина - използван в заводите за прах в Тамбов, Казан и Перм.

Рафинерията на Лукойл в Перм предостави 6500 метрични тона толуен на завода за прах в Перм, Казан и Бийск. Лукойл е частично собственост на милиардера Алекперов, бивш президент на компанията. Подобно на други, той продаде много акции през 2022 г., но запази дял от 8,55%.

Данъчните фактури, прегледани от Ройтерс, показват, че заводът на "Лукойл" е бил доставчик на завода за прах в Перм миналата година. Те също така документират пратки от SUMZ до заводите в Казан и Перм.

В изявление "Лукойл" каза, че нейната рафинерия в Перм "не произвежда експлозиви или каквито и да било свързани компоненти" и че въпросите на Ройтерс относно доставките от там съдържат "абсурдни спекулации".