Храните в света са поскъпнали през март, но са със 7,7% по-евтини спрямо година по-рано

Храните в света са поскъпнали през март за пръв път от седем месеца заради покачващите се международни котировки на растителните масла, млечните продукти и месо, отчитат от агенцията по храните към ООН.

Индексът на световните цени на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), който проследява най-търгуваните в световен мащаб хранителни стоки, се повиши през март до ниво от 118,3 пункта спрямо тригодишното дъно от 117,0 пункта, отчетено през февруари. Въпреки първото му нарастване от 7 месеца насам, индексът на цените на храните остава със 7,7% под неговото ниво през март 2023 г.

Цените на растителното масло скочиха през март с 8,0% до едногодишен връх спрямо февруари, поради покачването на котировките на палмово, соево, слънчогледово и рапично масло. Международните цени на палмовото масло се повишиха поради сезонно по-ниското производство във водещите страни производителки и стабилното вътрешно търсене в Югоизточна Азия, докато тези на соевото масло се възстановиха от многогодишни дъна, достигнати месец по-рано, стимулирани от силното търсене в сектора на биогоривата, особено в Бразилия и Съединените щати на Америка.

Индексът на зърнените култури спадна през февруари с 5% спрямо януари и вече е с цели 22,3% под нивото си точно преди година благодарение на очакванията за големи реколти от царевица в Южна Америка и конкурентните цени, предлагани от Украйна.

Индексът на FAO за цените на млечните продукти пък нарасна през март за шести пореден месец, повишавайки се с 2,9% спрямо февруари заради увеличаващите се световни цени на сиренето и маслото.

Индексът на цените на месото също нарасна през март, повишавайки се с 1,7% спрямо февруари, тъй като имаше увеличение на международните цени за птиче, свинско и говеждо месо.

За разлика от това индексът на FAO на цените на зърнените храни се понижи с 2,6% спрямо февруари, достигайки най-ниско ниво от септември 2020 г., и вече е средно с около 20% под нивото от март 2023 г. Спадът беше воден от намаляващите глобални експортни цени на пшеницата, които намаляха поради продължаващата силна експортна конкуренция между Европейския съюз, Русия  и САЩ, подчертана допълнително от  анулирани покупки от страна на Китай. В същото време експортните цени на царевицата се повишиха през март, отчасти поради логистичните затруднения в Украйна, докато ценовият индекс на ориза се понижи с 1,7% на фона на слабо глобално търсене, предаде БНР.

Спад с 5,4% през март спрямо февруари отбеляза и ценовият индекс на захарта, като понижението се дължи главно на възходяща ревизия на прогнозата за производство на захар за реколта 2023/24 г. в Индия и подобреното темпо на прибиране на реколтата в Тайланд, посочва последният доклад на FAO.

В отделен доклад на агенцията за търсенето и предлагането на зърнени култури, FAO повиши прогнозата си за световното производство на зърнени култури през 2023/2024 г. за 2023 г. с до 2841  метрични тона заради очакванията за по-голям добив на царевица, ориз и пшеница.

Глобалното потребление зърнени култури през 2023/24 г. пък се оценява на 2828 милиона тона, което е увеличение от 1,3% спрямо нивото от 2022/23 г. 

FAO прогнозира, че световните запаси от зърнени култури в края на сезон 2024 г. ще достигнат 894 милиона тона, което е увеличение от 2,3% от началото на годината. Световната търговия със зърнени култури се очаква да нарасне с 1,7% спрямо предходната година до 485 милиона тона през 2023/2024 г. Международната зърнена търговия се очаква да се разшири спрямо 2022/23 г., докато търговията с пшеница и ориз вероятно ще се свие.

FAO също така коригира прогнозата си за глобалното производство на пшеница през 2024 г. и вече очаква то да достигне 796 милиона тона, отбелязвайки увеличение с 1% спрямо 2023 г