Над 40 на сто от домакинствата в България са енергийно бедни

Над 40 процента от домакинствата у нас са енергийно бедни, каза за БТА Тодор Славов от екологичното сдружение „За Земята“. По думите му такива има много и в цяла Европа. Причината е, че енергийната бедност вече не се определя само на база доходите на домакинството, а до каква степен то има енергиен комфорт, обясни Славов. Според него в тази категория попадат и семействата, които след плащане на разходите за енергия, остават при линията на бедността.

Сдружение „За Земята“ разработи сайт, на който са дадени много практически съвети как всеки може да повиши енергийната ефективност в дома си, като така намали и разходите си, допълни Славов. Той припомни, че най-ефективните мерки са смяната на дограмата и поставяне на изолация. Много хора обаче не знаят, че трябва да се слага изолация не само на фасадата, а и под покрива, допълни експертът. Той подчерта, че ако жилището е с покривна плоча, изолация трябва да има и под, и върху нея. Според Славов за изпълнението на тази задача на пазара вече има достатъчно качествени материали на достъпни цени, които могат да се използват и от лаици. Той подчерта още, че при поставянето на фасадни изолации трябва да се ползват „дишащи“, за да не се образува влага и мухъл вътре в помещенията.

За ползването на фотоволтаични панели в частни жилища, коментарът на Славов бе, че това е инвестиция без възвращаемост. В употреба влиза само около 30-40 на сто от добитата енергия, останалата се губи, бе мнението на експерта. По думите му, ако държавата създаде условията за изкупуване на излишъка от добитата енергия, употребата на фотоволтаици вече ще има смисъл.

За отоплението на дърва Славов посочи, че е най-добре да се ползват модерни печки, както и суха дървесина, която е с 30 процента по-ефективна от влажната.

Тодор Славов е сред лекторите на десетото издание на „Конференция по демокрация 2024“, която се състои във Варна. Организатори на гражданския форум са Общественият център за околна среда и устойчиво развитие и сдружение „За Земята“. Сред акцентите на разговорите по време на конференцията са развитието на гражданското общество, агробизнесът, навлизането на нови генетично модифицирани организми на европейския пазар.