Русия и Казахстан продават злато, докато Полша и Китай увеличават резервите си

Русия и Казахстан започнаха да намаляват част от златните си резерви, докато други централни банки, сред които тези на Полша и Китай, продължават да купуват благородния метал. Разнопосочните действия поставят въпроса дали става дума за начало на по-широка промяна на пазара и какво означава тя за частните инвеститори, пише Euronews.

Русия продава злато през цялата 2026 г. Само през септември резервите ѝ са намалели с около 6,2 тона, а общото понижение от началото на годината достига приблизително 62 тона. В съвременната история на страната има само един период, в който Москва е продавала злато с подобни темпове – през 1998 г., когато само за три месеца резервите са намалели със 118 тона.

Русия продава злато, Китай купува

Според Адам Стронявски, управляващ директор на полския търговец на благородни метали Mennica Skarbowa, причината за действията на Москва е сериозният бюджетен дефицит, свързан с войната в Украйна и необходимостта от допълнително финансиране на отбранителния сектор.

По думите му руското злато се продава извън лондонския пазар, като значителна част от сделките преминават през Хонконг, а сред основните купувачи е китайската централна банка. Затова според експерта ефектът върху световната цена на златото остава ограничен.

Данните за външната търговия на Хонконг показват, че между януари и юли там са пристигнали около 100 тона руско злато – почти три пъти повече в сравнение със същия период на миналата година.

Стронявски не изключва в бъдеще Русия отново да започне да натрупва резерви, както направи след големите продажби през финансовата криза от 1998 г.

Пазарът на злато: Казахстан прибира печалби

Няколко дни преди публикуването на руските данни стана ясно, че и Казахстан планира да продаде част от златните си резерви.

Страната беше сред най-големите купувачи на злато в света през първите осем месеца на 2026 г. Сега обаче властите възнамеряват до края на годината да намалят дела на златото в общите международни резерви от приблизително 78% до 75%.

Според Стронявски решението изглежда необичайно, тъй като Казахстан от години е сред най-активните купувачи на благородния метал. Промяната обаче може да е временна и да е продиктувана от необходимостта да се покрие бюджетен дефицит или просто да се реализира натрупаната печалба.

Казахстан купува злато от дълго време и при сегашните цени може да продаде част от него със значителна доходност. Ограниченият мащаб на намаляването и фактът, че продажбите ще бъдат разпределени във времето, означават, че и те едва ли ще окажат съществено влияние върху глобалния пазар.

Начало ли е това на по-голяма разпродажба?

Промяната в поведението на Русия и Казахстан поражда въпроса дали и други централни банки могат да последват примера им. Особено внимание привлича Полша, която през последните години увеличава агресивно резервите си и при високите цени теоретично би могла да реализира част от печалбите.

Според Стронявски обаче подобен сценарий е малко вероятен. Полската централна банка продължава да следва политика на увеличаване на резервите, а в рамките на настоящия политически цикъл няма индикации за намерение за значителни продажби.

Златните резерви на Полша вече се доближават до целта от 700 тона. Според експерта достигането на това равнище не означава непременно край на покупките. Големият златен резерв може да подобри кредитоспособността на държавата и да допринесе за стабилността на националната валута.

В момента Полша заема десето място в света по размер на златните си резерви. Според Стронявски 700 тона вероятно ще бъдат само пореден етап от стратегията, а не сигнал за преминаване към продажби.

Прогнози за цената на златото: „Не бих разчитал, че някога ще стане по-евтино“

Силното поскъпване през последните години естествено кара част от инвеститорите, закупили злато по-рано, да обмислят реализиране на печалби.

По данни на Световния съвет по златото цената на благородния метал, измерена в долари, се е повишила с 25,5% през 2024 г. и с още 67,4% през 2025 г. През първите девет месеца на 2026 г. обаче тя е намаляла с 4,4%.

Според Стронявски временните корекции не променят дългосрочната възходяща тенденция. Продължаващите покупки от централни банки, както и интересът на инвеститорите към златото като актив убежище и средство за запазване на стойността, могат да подкрепят цените и през следващите години.

„Когато става дума за злато, не бих разчитал, че някога ще стане по-евтино“, обобщава експертът пред Euronews. Той обаче подчертава, че инвестицията в благородния метал обикновено носи по-надеждна доходност в дългосрочен, а не в краткосрочен хоризонт.