Шефът на Бундесбанк: Инфлацията вероятно ще остане значително над целевата стойност

Инфлацията е изложена на риск да остане над целевата стойност, въпреки че САЩ и Иран се споразумяха да прекратят войната си в Близкия изток, предупреди днес членът на Управителния съвет на Европейската централна банка и президент на Бундесбанк Йоахим Нагел, цитиран от CNBC.

В разговор с Анет Вайсбах от CNBC в кулоарите на Форума на Европейската централна банка за централно банкиране в Синтра, Португалия, Нагел каза, че има вероятност инфлацията „да остане на повишено ниво“.

„Шокът от цените на енергията... все още е в системата. Подозирам, че инфлацията ще остане значително над нашата цел“, каза той.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в понеделник, че делегации от Вашингтон и Техеран ще се срещнат в Доха, Катар, във вторник, тъй като крехкото споразумение за прекратяване на огъня между двете страни е подложено на натиск на фона на военните действия през уикенда.

По-рано този месец ЕЦБ повиши основния си лихвен процент за първи път от 2023 г., позовавайки се на инфлационния натиск, произтичащ от войната между САЩ и Иран.

Нагел заяви днес, че увеличението е правилното решение, но е твърде рано да се прави оценка за траекторията на паричната политика, тъй като все още има много несигурност около ситуацията в Близкия изток.

„Сега трябва да чакаме, ситуацията все още е много непрозрачна“, каза той. „Стабилна ли е или не е ситуацията в Близкия изток? Не знаем. Има мирни преговори, остават горе-долу 50 дни, след което ще видим колко надеждна е цялата тази ситуация.“

Войната между САЩ и Иран и последвалата блокада на Ормузкия проток – критичен маршрут за транспорта на петрол, предизвикаха енергиен шок, който тласна инфлацията нагоре в няколко големи икономики. В еврозоната инфлацията се повиши до приблизително 3,2% през май, водена от двуцифрен ръст на цените на енергията.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви пред публика в Синтра в понеделник, че централните банкери сега могат да се „върнат към основите“ след 15 години на „извънреден натиск“ – включително кризата с държавния дълг и войната между Русия и Украйна – които изискват нестандартни отговори.

„Вече не е нужно да посягаме към неконвенционални инструменти. Докато ги имаме под ръка, сега можем да се съсредоточим върху стабилизирането на инфлацията, като лихвените проценти са наш основен инструмент“, каза тя пред участниците в събитието в понеделник. „Вече не е нужно да действаме със същата сила. Можем да правим премерени корекции на лихвените проценти, калибрирани спрямо шоковете, пред които сме изправени.“

Но Лагард добави, че „светът, в който прилагаме тези основи, е коренно различен от този, който беше преди“, с „напрегната геополитическа среда“, която води до по-чести икономически сътресения. Примери за това включват режима на целевите мита на администрацията на Тръмп и войната с Иран, каза тя.

„Шоковете падат по-често от страната на предлагането и Европа е изградила значителна устойчивост в отговор на тези трудни 15 години“, добави Лагард.

„И все пак светът, пред който сме изправени сега, не е по-малко взискателен и ние трябва да продължим да се променяме заедно с него. Основите не са се променили. Но това, което е необходимо, за да се приложат, се е променило.“

Пазарите в момента предвиждат още едно повишаване на лихвените проценти от ЕЦБ през септември, според данни на LSEG.