Узбекистан развива железопътните коридори в Евразия

Узбекистан разширява международните си железопътни коридори като част от стратегия за укрепване на ролята си на транзитна страна, свързваща Европа, Азия и Южна Азия. Новите и обновени маршрути целят да намалят времето за транзит, да подобрят търговските потоци и да осигурят алтернативни връзки между основните световни пазари, според официални лица.

„Активно отваряме нови коридори със съседните страни, както и с Азия и Европа. Целта е да се отключи пълният потенциал на Узбекистан като транзитен център, правейки търговията по-бърза, по-ефективна и по-достъпна“, каза Джасурбек Чориев, заместник-министър на транспорта.

Разширената мрежа включва няколко ключови коридора. Те варират от маршрута TRACECA през Черно море до железопътната линия Китай-Казахстан-Узбекистан през граничния пункт Алтинкол/Коргос и маршрути през Туркменистан и Иран, водещи до пристанището Бандар Абас. Допълнителни връзки осигуряват достъп до балтийски пристанища през Русия.

Един от по-кратките маршрути е железопътната линия Хайратан-Мазари-Шариф, която свързва Узбекистан с Афганистан и осигурява достъп до Пакистан. Длъжностни лица казват, че тази връзка отваря нови възможности за търговия с Южна Азия, като същевременно подкрепя транзита на стоки като памук, природен газ и селскостопански продукти, предава Euronews. 

„Нашата визия е да превърнем железниците на Узбекистан в система от световна класа: ефективна, зелена и способна да отговори на нуждите на икономиката, пътниците и международните партньори“, каза Хикматуала Рахметов, първи заместник-председател на „Узбекски железници“ АД.

Централен елемент от стратегията е планираната Трансафганистанска железница, предназначена да свърже Узбекистан с морските пристанища на Пакистан и Индийския океан. Проектът е предназначен да създаде непрекъснат сухопътен маршрут между Централна Азия и Южна Азия.

„Трансафганистанската железница е исторически проект. Тя свързва Централна Азия с Южна Азия и Индийския океан, откривайки нови възможности за търговия и икономически растеж в целия регион“, подчерта Чориев.

Развитието на тези коридори се подкрепя чрез сътрудничество с международни финансови институции, включително Европейската банка за възстановяване и развитие, Азиатската банка за развитие и Световната банка, според Министерството на транспорта.

Модернизация на флота и подобрения на инфраструктурата

Наред с развитието на коридорите, Узбекските железници модернизират подвижния си състав и инфраструктура. Програмата включва закупуване на 38 главни локомотива и 50 маневрени и хибридни локомотива от Китай, както и шест високоскоростни електрически влака, произведени от южнокорейския производител Hyundai Rotem.

Първият от тези високоскоростни влакове е планиран да работи по маршрута Ташкент-Ургенч-Хива, като времето за пътуване ще се намали от около 14 часа на около 7,5 часа. По-широката програма обхваща и придобиването на 250 пътнически вагона, 23 междуградски електрически влака и около 10 000 товарни вагона. Повече от 6000 съществуващи вагона се ремонтират, а 12 електрически локомотива се ремонтират основно.

Разширен е и капацитетът на вътрешните железници. Узбекските железници са добавили 1200 нови товарни вагона и са въвели цифрови системи, които намаляват времето за поръчка на вагони от 72 часа на около 12 часа. Според официални лица, пропускателната способност на влаковете в района на Ташкент се е увеличила с около 30%.

Новите и модернизирани вътрешни линии, включително Навой–Учкудук–Султон Увайсток и Тошгузар–Бойсун–Кумкоргон, засилиха вътрешната свързаност, докато линията Хайратан–Мазари Шариф продължава да поддържа достъпа до Южна Азия.

„Узбекистан разработва алтернативни коридори за преодоляване на регионалните ограничения. Тези инициативи са от решаващо значение за осигуряването на надеждни транзитни маршрути и разширяването на нашите международни връзки“, каза Бекзод Холматов, директор на Центъра за изследване на транспортните и логистични проблеми.

Пътнически превози и туризъм

Високоскоростните пътнически превози се разрастват бързо, като се очаква обемите да се утроят до 2026 г. Мрежата подкрепя туризма до градове като Самарканд, Бухара и Хива, към които се наблюдава нарастващ интерес от чуждестранни посетители.

Данните от Националния статистически комитет показват, че през периода януари-юни 2025 г. железопътните линии са превозвали средно около 29 400 пътници на ден.

„Пътническият транспорт е приоритет. Високоскоростните влакове подобряват мобилността и помагат за свързването на посетителите с историческите и културни центрове на Узбекистан“, каза Рахметов.

Инвестициите в модернизация на гарите, подобрения на подвижния състав и стандарти за обслужване са предназначени да подобрят времето за пътуване, комфорта и безопасността както за вътрешните, така и за международните пътници.

Устойчивост и зелени технологии

Електрификацията и възобновяемата енергия са основна част от железопътната стратегия на Узбекистан. Електрифицираните железопътни услуги намаляват зависимостта от дизеловия транспорт и намаляват емисиите на парникови газове. Повече от 70% от железопътната мрежа на страната в момента е електрифицирана, като се планира този дял да се увеличи до 85% до 2030 г.

През последните осем години Узбекистан е инвестирал над 17,2 милиарда евро в проекти за слънчева и вятърна енергия, които допълват разширяването на електрифицираните железопътни услуги.

„Електрификацията не само намалява транспортните разходи, но и е от полза за околната среда, което прави железниците ключова част от устойчивото бъдеще на Узбекистан“, каза Рахметов.

Дългосрочна стратегия

Длъжностните лица описват железопътния транспорт като централен компонент на икономическата инфраструктура на Узбекистан, свързващ производствени центрове, потребители и международни пазари.

„Железопътните линии не са просто транспортна система; те са гръбнакът на икономиката на Узбекистан, свързвайки хора, стоки и възможности в Централна Азия и отвъд“, подчерта Рахметов.

Над 70% от мрежата на Узбекистан вече е електрифицирана, като плановете са да се достигне 85% до 2030 г., което я прави една от най-електрифицираните мрежи в Централна Азия.