Дамите-мениджъри: Все повече, но много по-малко от мъжете

Делът на жените във висшето ръководство и надзорните съвети на най-големите германски компании е достигнал рекордни нива, сочи нов анализ на организацията "Жени в надзорните съвети" (Fidar), цитиран от БТА.

Към 1 април жените съставляват 37,5 на сто от членовете на надзорните съвети на компании от частния сектор, почти двойно повече отпреди десетилетие (19,9 на сто). През 2015 г. влезе в сила първият германски закон за квотите в ръководството.

В предприятията от публичния сектор числеността на дамите на ръководни позиции достига 38,9 процента спрямо 24,1 процента през 2015 г. Делът на жените в изпълнителните бордове също е нараснал рязко, като сред регистрираните на борсата дружества се е увеличил четворно - от 5 процента на 20,2 процента, а в предприятията от публичния сектор - над два пъти, до 31 процента при 13,1 процента през 2015 г.

Последните данни се основават на индекса на Fidar "Жени в борда на директорите", който наблюдава 160 фирми от германските борсови индекси DAX, MDAX и SDAX, както и 19 други листвани компании. Индексът за публичния сектор обхваща 261 организации. 

Министърът по въпросите на жените Лиза Паус заяви, че законовите квоти работят и че целта от 30% жени в надзорните съвети на около 100 големи германски компании вече е постигната.

Германското правителство въведе нови правила, за да привлече повече жени към висшия мениджмънт. От 2016 г. се прилага квота от 30 на сто при смяна на надзорните съвети в листвани на борсата дружества и дружества със съучастие.

От лятото на 2022 г. големите компании с повече от трима членове в надзорния съвет трябва да имат поне една жена в изпълнителния комитет.

Къде е България?

У нас проучване за представителността на жените на ръководни позиции в бизнеса показа, че 60 процента от публичните компании в България имат дами в ръководните си органи. Проучването е проведено от екипа на Българската фондова борса (БФБ) сред над 300 компании, които се търгуват на борсата, припомня БТА.

Според данните само 3 процента от компаниите се ръководят изцяло от жени в своите бордове. В други 14 процента изпълнителните директори са само жени. 
 
Равенството между половете може да добави 12 млрд. долара към световния брутен вътрешен продукт и да повиши производителността на някои държави с до 35 процента. А във финансовия свят само 12 процента от мениджърите на фондове са жени. По данни на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН при сегашното темпо ще са необходими около 152 години, или девет поколения, за да се преодолее икономическата разлика между половете.

Жените на ръководни позиции в България се увеличават, въпреки че остават по-малко от мъжете, показват и данните от Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете за 2023 г., който беше одобрен от служебното правителство през октомври 2024 г. През 2023 г. техният брой е достигнал 68 000 - с 3200 повече в сравнение с предходната година. През 2023 година делът на жените, които са част от управленски бордове, се е увеличил от 14,8 на сто на 18,3 на сто. 

В България също има подета законодателна инициатива за повече жени на ръководни позиции. Това предвиждат промени в Закона за равнопоставеността на жените и мъжете, внесен от Министерството на труда и социалната политика, чието обществено обсъждане мина през ноември 2024 г.  

Жените мениджъри в ЕС

Проучването на работната сила в ЕС, което е основен източник на статистически данни за трудовия пазар в съюза, сочи, че през 2023 г. 3,7 милиона жени са били на мениджърска позиция спрямо 3,1 милиона през 2014 година.

Това означава, че макар и жените да са почти половината от работещите в ЕС (46,4 на сто), те са били недостатъчно представени при ръководните постове (34,8 на сто) през 2023 г. През 2014 г. жените са били 45,8 на сто от заетите хора в ЕС и са заемали 31,8 на сто от мениджърските позиции.

Сред страните в ЕС най-големият дял на жени на мениджърски позиции през 2023 г. е регистриран в Швеция (43,7 на сто), следвана от Латвия (42,9 на сто) и Полша (42,3 на сто), докато Люксембург (22,2 на сто), Хърватия (23,8 на сто) и Чехия (27,4 на сто) отчитат най-нисък дял.

От 2014 г. общият брой на жените на мениджърски позиции в ЕС е нараснал с 3,1 процентни пункта и 20 страни членки постигат растеж.

Кипър (+10,5 процентни пункта), Малта (+8,3 процентни пункта) и Швеция (+6,5 процентни пункта) отчитат най-голямо повишение, докато делът на жените на мениджърски позиции се е понижил в Унгария и Словения (с -2,6 процентни пункта и в двете страни) и Литва (-1,7 процентни пункта).