Търговските вериги: Натискът върху сектора оскъпява бизнеса и застрашава доставките

Постоянните проверки, честите законодателни промени и публичните обвинения срещу търговските вериги увеличават разходите на бизнеса и създават рискове за цялата верига на доставки. Тази позиция защитиха представители на сектора в дискусия с журналисти, посветена на митовете и реалностите в търговията в България. На форума More Than Trade, организиран от Сдружението за модерна търговия, участниците оспориха тезата, че големите вериги са основният източник на високите цени и проблемите на българските производители.

Представителите на компаниите определиха действията на институциите като целенасочен натиск. Според тях последиците от него могат да засегнат потребителите, доставчиците и работещите в сектора, а непредвидимата регулаторна среда затруднява дългосрочното планиране.

Проверки, нови правила и допълнителни разходи

Заместник-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев посочи, че бизнесът е изправен пред поредица от предложения за намеса в търговията – от ограничаване на цените до промени в законите за защита на потребителите и на конкуренцията. Той разкритикува и обсъждането на специални правила за търговските вериги с аргументи, свързани със задръстванията и шума около обектите им.

Като тревожен сигнал Попдончев определи предложението за данък върху свръхпечалбите. Според него проблемът надхвърля финансовия ефект от облагането и е свързан със създаването на нови разделителни линии в българското общество.  

Албена Георгиева, изпълнителен директор на BILLA България, постави акцент върху административната тежест. По думите ѝ допълнителните изисквания и разходи се отразяват върху себестойността на дейността и в крайна сметка оскъпяват стоките.

Албена Георгиева, изпълнителен директор на BILLA България и Сибина Григорова, издател на "Булевард България". снимка: Мениджър News

Изпълнителният директор на Kaufland България Михаил Петров също отправи остри критики към институциите. Той оспори акта на Комисията за защита на конкуренцията срещу компанията, като го сравни с футболист, който отива да изпълни дузпа на празна врата, но си отбелязва автогол. Петров иронично благодари за щателните проверки с аргумента, че иначе подобен обхват на проверяване би изисквал значителни плащания към одиторски компании.

„Спрете да се упражнявате върху Kaufland“, призова той и предупреди за мащабни последици при дестабилизиране на компанията.

Какво показват наблюдаваните цени?

Данни в подкрепа на тезата, че няма общо поскъпване в наблюдаваната потребителска кошница, представи Григор Димитров, основател на платформата за пазарни анализи Merim.bg. Анализът му използва ценовата информация, подавана от търговците към Комисията за защита на потребителите.

По представените от него изчисления индексът за редовните цени в голямата кошница от 101 продуктови категории е около 98 пункта към края на октомври 2026 г. при база 100 пункта през октомври 2025 г. Димитров посочи и категории, в които цените остават трайно под нивата си от май. Стойността на наблюдаваната малка потребителска кошница е 53,43 евро.

Вилислава Ветренска, главен редактор на агенция "Фокус" и Григор Димитров, основател на платформата за пазарни анализи Merim.bg, снимка: Мениджър News

Данните показват и съществени регионални различия. Според представения анализ кошницата в София е с около 8 евро, или приблизително 15%, по-скъпа от тази в Монтана. 

Димитров обърна внимание и на промяната в кръга на задължените да подават ценова информация търговци. След увеличаването на оборотния праг индексът се понижава, което според него може да е сигнал, че отпадналите от наблюдението по-малки вериги са поддържали по-високи цени. 

Представеното наблюдение се отнася до конкретна кошница и конкретен кръг търговци и не е равнозначно на общия индекс на потребителските цени на НСИ. Самият Димитров отбеляза, че официалната статистика отчита инфлация. Съветът му към потребителите е да сравняват офертите в различни магазини, вместо да разчитат постоянно на един търговец. Той предупреди и за риска защитата на местното производство да се използва като аргумент за протекционистични мерки.

Производителите поставят въпроса за конкурентоспособността

Тезата, че веригите притискат българските производители, беше оспорена от Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите. По думите ѝ никой производител не е задължен да продава продукцията си на определен търговец, а проблемите на местното производство имат по-дълбоки причини.

Сред тях тя открои сезонността. България няма възможностите на Испания, Гърция и Турция за производство през късната есен и ранната пролет, а осигуряването на продукция на всяка цена невинаги е икономически оправдано.

Иван Бедров, Свободна точка и Живка Гроздева, Асоциация на овощарите, снимка: Мениджър News

Недостигът на работници е друг сериозен фактор. Той повишава разходите за труд и оскъпява производството до степен, при която то трудно може да се конкурира с вносната продукция, посочи Гроздева. Към това тя добави тежките административни процедури и необходимостта от подкрепа, която да позволява на българските стопанства да се съревновават с производителите от други европейски държави.

Гроздева представи и различна картина за надценките. По нейни наблюдения при реализацията на плодове през големите вериги те са между 10 и 15%, докато в по-малките обекти могат да достигат 150%. Тя посочи, че близо половината от продукцията се продава през сергии и малки магазини, и призова вниманието на регулаторите да обхваща и този канал. 

По въпроса кой плаща промоциите Гроздева заяви, че в нейния опит разходът се поема от търговците и не ѝ е известен случай производител да е бил заставян да финансира промоция или реклама.  

Председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов определи отношенията между държавата и сектора през последните седмици като „необявена война“, от която никой не печели. Той открои структурен проблем в българското производство – голям брой малки предприятия, които трудно биха били конкурентоспособни поотделно.

Сигурността на доставките изисква общи действия

Представителите на веригите поставиха въпроса и за ролята си при кризи и поддържането на продоволствения суверенитет на страната. Според Албена Георгиева търговските компании са критична инфраструктура и имат задача да поддържат снабдяването така, че дори при извънредни обстоятелства потребителите да не изпитват сътресения.

Изпълнителният директор на Lidl България Милена Драгийска постави отново темата за пакт за хранителен суверенитет. Тя предупреди, че при натиск върху компаниите трябва да се оценяват и последиците от евентуалното им оттегляне – както за потребителите, така и за българските производители, които разчитат на тях за реализация на продукцията си.

Михаил Петров от своя страна посочи, че Kaufland е изградил обекти за над 1 млрд. евро и не може просто да напусне пазара. По думите му компанията няма план Б, който да замени развитието на бизнеса ѝ в България.

Той обърна внимание и на киберрисковете за снабдяването. Като пример посочи атаки срещу хладилни системи, които могат да доведат до унищожаване на стоки за стотици хиляди евро. Една потенциална атака срещу складова инфраструктура би могла да блокира самото движение на храните към магазините, предупреди Петров. 

Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов предупреди за опасността сложни икономически проблеми да се обясняват с посочването на удобен виновник. Според него многократното повтаряне на едни и същи внушения постепенно създава усещане, че те са доказана реалност.

Вълканов подчерта, че всички участници на пазара трябва да спазват правилата. Когато обаче те се променят през няколко месеца, а тълкуването им остава прекалено гъвкаво, според него се поставят под въпрос предвидимостта на средата и принципите на правовата държава.