Математическият гений на 20-ти век почина обиден на света

Александър Гротендик почина миналата седмица на 86-годишна възраст в болницата „Сен Жирон”, близо до Ласер, Франция. Той бе смятан за най-големия математик на 20-ти век и бе известен като радикален пацифист и еколог. През 1990 г. напуска дома си и се мести тайно в Ласер, в  Пиренеите, прекъсвайки всички контакти със света до края на живота си, разказва Le Monde.

Гротендик е роден в Берлин на 28 март 1928 г. Баща му Саша Шапиро е руски евреин, фотограф и анархист. Майка му Ханка Гротендик е журналист. През 1933-та се местят в Франция, а на следващата година двамата родители се присъединяват към Народния фронт в Испания. Детето е поверено на приятели в Германия.

Гражданската война в Испания и Аушвиц

В края на Гражданската война, през пролетта на 1939 г., семейството се събира в Южна Франция.  През октомври 1940 г. баща му е интерниран първо в лагер във Франция, а после е изпратен в Аушвиц и там е убит. Той и майка му са интернирани в друг лагер във Франция с по-лек режим и момчето дори ходи на училище.

През 1944 записва математика в университета в Монпелие и оттук започва мита за математическия му гений. Преподават му Лоран Шварц и Жан Диюдоне. Двамата му дават списък с 14 теми от висшата математика – казват му да си избере една. Смятат, че целият списък е програма за гигантска работа в продължение на години. След няколко месеца Александър се връща при тях с решенията и на 14-те математически проблема.

Функционалният анализ

В този първи период Гротендик се посвещава на функционалния анализ. Работата му е революционна, но остава по-малко известна в сравнение с това, което следва. За тези години той пише: „Именно тогава разбрах, че съм математик: човек, който прави математика в пълния смисъл на думата – както се „прави“ любов. Математиката стана моя любовница, винаги благосклонна към желанието ми. Тези години на самота ми заложиха вяра в себе си, която никога не бе поколебана“.

През 1953 г. кариерата на младия математик е застрашена – не може да преподава, не може да продължи и изследванията си, понеже няма и не е поискал френско гражданство. Заминава да преподава в Сао Паоло, а след това в Лорънс (Канзас), и в Чикаго.

Две години по-късно се връща във Франция. Открива го Леон Монташ – индустриалец и математик. Той решава да финансира изследователски институт по модела на университета в Принстън.

Александър Гротендик и Лоран Шварц.

Новата геометрия

От 1970 г., заобиколен от таланти от цял свят, Гротендик ръководи своите семинари по алгебрична геометрия, описана в над 10 хиляди страници изследвания. Новата му визия за геометрията, резултат от обсесията му да преосмисли понятието за пространство, обръща представите за математиката. Въвежда нови понятия и термини, които стават сърцевината на алгебричната геометрия. „Беше му необходимо да разбере нещата по възможно най-всеобхватния начин. Щом го постигнеше, всичко изглеждаше ясно и звучеше почти тривиално просто”, казва неговият най-блестящ ученик Пиер Делин от Института за модерни изследвания в Принстън, носител на наградите „Фийлдс” и „Абел”.

Най-престижната математическа награда „Фийлдс” е присъдена на Гротендик през 1966 г. С политически мотиви той обаче отказва да отиде да я получи в Москва. Решенията му остават все така радикални до смъртта му.

Обиден на научната общност

В края на 60-те се изолира от научната общност. През 1970 заедно с още двама математици Клод Шевайи и Пиер Самюел, създават групата „Оцеляване и живот” (Survivre et Vivre), пацифистка, еколожка, силно повлияна от хипи движението. По това време разбира, че институтът, за който работи, е финансиран от военното министерство. Сумата е незначителна, но е достатъчна причина да напусне.

На следващата година получава френско гражданство. Колеж дьо Франс му предлага временен пост, който той използва за политическа трибуна. Скоро напуска и колежа. През 1973 г. става преподавател в университета в Монпелие, който още съхранява хиляди неиздадени страници негови изследвания. След това, през 1984 г., се присъединява към Националния център за научни изследвания и остава там до 1988. Тогава получава шведската научна награда „Крафорд” плюс значителна парична премия. Отказва ги публично с писмо, публикувано в Le Monde.

Унищожете изследванията ми

Писмото разкрива дълбоко огорчение, скъсване с приятелите и дори с идеята за научните изследвания.Няма конкретна причина за това. За него не е ново, че обществото пренебрегва екологичните му идеи. „Той мислеше, че ако докаже реалността на проблемите, нещата ще се получат - както става в математиката”, казва негов бивш ученик. В живота обаче не се случва така.

През 1990 се скрива в Пиренеите. От тези, с които все пак запазва връзка, иска да унищожат непубликуваните му трудове. До края на живота си живее като отшелник, скаран с близките си, със семейството си, с науката и със света.