Почина Алвин Тофлър - футурологът, предсказал разпадането на Съветския съюз

На 87-годишна възраст в дома си в Лос Анджелис в понеделник е починал един от най-големите мислители на нашето време - американският философ, социолог и футуролог Алвин Тофлър, съобщава вестник "Ню Йорк Таймс". 

Тофлър беше "прозорлив наблюдател и предсказател на глобалните тенденции", посочва консултантската компания "Тофлър асосиейтс", която потвърждава информацията за смъртта на известния автор.

С трудовете си Тофлър оказа влияние върху правителствени ръководители и бизнес лидери. Той предвиди разпадането на Съветския съюз и обединението на двете Германии. Книгите му "Шокът от бъдещето", "Революционното богатство" и "Третата вълна", които пише заедно със съпругата си Хайди, отдавна са световни бестселъри. В тях разглежда бъдещето на технологиите, образованието, производството, обществото и човешката цивилизация.

Алвин Тофлър е известен навсякъде по света с прогнозите си. С тях той влияе на президенти, премиери и лидери от бизнеса. Карлос Слим - един от най-богатите хора в света, казва, че дължи успехите си на това, което е научил от книгите на Тофлър. 

Роден в Ню Йорк през 1928 г., Тофлър е завършил Университета на Ню Йорк, където среща съпругата си. Бил е редактор в списание Fortune, работил е за IBM, Xerox и AT&T. Financial Times го определя като "най-известния футуролог на света", а консултантската компания Accenture го класира заедно с Бил Гейтс и Питър Дракър сред трите най-влиятелни личности в глобален план.

Тофлър даде две специални интервюта за списание "Мениджър" през 2008 и 2014 г., в които разговаря с редактора на изданието Венцислав Савов за бъдещето на България. В първото от тях, през 2008 г. той посочи, че бъдещето на страната ни зависи от отношението й към технологиите и науката. Предсказа, че държавата като единица за разделение на света ще бъде подложена на силен натиск в следващите години.

Ето и цялото интервю.

.....................................................

- Господин Тофлър, какво се случва със света днес? Кои са новите реалности, които сега не искаме да приемем, но с които утре ще трябва да се съобразяваме?
- Наблюдаваме нови сили, които се появяват на международната сцена. Мисля, че ще видим разпадането на някои нации, макар и днес това да не се очертава толкова ясно. Да си спомним какво се случи със Съветския съюз през 1991 г. Днес в Европа виждаме движения в държави като Испания, Белгия, Шотландия, Швейцария. Също така неправителствените организации придобиват повече власт и започват да се обединяват по нов начин. Смятам, че държавата като единица за разделение на света ще бъде подложена на силен натиск. Това, разбира се, няма да се случи навсякъде, защото страните в света са на три нива на развитие - земеделски, индустриални и развиващи се. Във високотехнологичните държави ще наблюдаваме сериозни вътрешни борби. Причината за това е, че не може да настъпи технологична революция, без да е съпътствана от социална революция. Навлизането на високите технологии в други държави изисква нови форми на организационни структури, висока степен на бюрокрация. В същото време обаче в икономиката на знанието* за бюрокрацията няма място. Затова смятам, че ще видим нови типове организации, както и борба за намаляване ролята на бюрокрацията.

- Кой или може би какво ще оказва най-силно влияние върху света оттук нататък?
- Все още сме в началото на революцията на неправителствените организации. Ще видим техни нови форми и новите им взаимоотношения с компаниите и държавните органи. Секторът на неправителствените организации силно ще се развие. В определени страни религиозните организации ще стават все по-популярни. Държавата и идеята за суверенитет се появяват с индустриалната революция, но цялата тази система се променя. За часове може да организирате виртуални групи от различни точки по света.

- След като от индустриалното преминахме в информационното общество, кое ще бъде следващото?
- Промяната към икономика на знанието тепърва започва. Тя налага промяна в бюрократичната организация. Вебер през 1913 г. определя тази форма като най-ефективна за индустриалното общество. Но днес бюрокрацията има много недостатъци. Тя създава проблеми в компаниите, в образователната система и в правителствата. Всичко това се случва, защото трябва да се изградят структури, които да са гъвкави към промените и които могат да функционират в икономиката на знанието.

- Кои са големите предимства на малките държави? С каква стратегия държава като България може да се възползва от тези предимства?
- Никога не съм бил в България и не считам, че съм експерт по нейното развитие. Но основното предимство на малките държави е в по-малката сложност на структурите и в по-доброто взаимодействие между тях. Това не означава, че малките държави задължително ще постигнат успехи или пък са обречени на загуби. Истина е, че те се управляват по-лесно, но само когато имат изявени лидери и своя култура. Например Сингапур нямаше да бъде това, което е в момента, ако не беше Лий Куан Ю** със своите лидерски умения. Ако в една държава има религиозна култура, която обожествява живота преди хилядолетия, едва ли тя ще постигне значителни успехи. Една малка държава като България трябва да гледа към бъдещето и това е културен аспект, а не икономически. Каква е културата в България? Какво е отношението на хората към науката и технологиите? България достатъчно гъвкава ли е, за да премине на едно следващо ниво на технологично развитие? Готова ли е да промени вътрешните си организационни структури?

- Кои нации с течение на времето ще стават все по-богати?
- Китай е интересен пример. Има една история от 1983 г., за която ние със съпругата ми Хайди научихме две години по-късно. На среща на китайските лидери се обсъждала нашата книга за третата вълна. Политиците взели решение тя да се изучава задължително в училищата. Това на практика е било чиста кражба на интелектуална собственост. През същата година тогавашното ръководство на страната взема решение, че Китай ще се изгражда като индустриална сила, ще краде идеи от други индустриални държави и ще развива високотехнологичен сектор. Днес всичко това е факт. Китай е селскостопанска страна с развит индустриален сектор, която използва създаденото от другите държави. Китай е привързан към технологиите. Според мен причината за това е, че лидерите са получили своето образование в Москва и са се превърнали в прекрасни инженери. Те разбират важността на технологичното развитие.

- Кои нации ще губят от натрупаната си икономическа мощ?
- Не съм особено впечатлен от развитието на Европейския съюз. През 2000 г. на среща в Лисабон беше заявено, че ЕС ще бъде най-развитата и конкурентоспособна икономика в света. През 2001 г. казаха, че малко са се забавили. И всяка следваща година отчитаха какво не са изпълнили. ЕС не се възползва от съществуващите възможности. Това също е свързано с културата. Трансформацията на държавите през следващите години не е само технологична, а е свързана с трансформация на структурите и радикална промяна на разбирането ни за образование. Ще дам пример със средните училища в САЩ. Те представляват вид симулации на производството. Това е чудесно, ако развивате индустриалния сектор, но не и ако развивате високотехнологична икономика.

- Възможно ли е богатството в едно общество да бъде разпределено справедливо и от какво зависи това?
- Този модел не е подходящ за икономиката на знанието. Защо държава като Бразилия се развива добре? Защото притежава уникална култура. Днес съществуват големи различия между обществата и културите.

Проблемите с бедността не могат да се решат чрез прилагане на единен подход. Ако се върнете назад, ще видите, че част от причините за бедността са в културата на държавите. Няма универсален начин за премахване на бедността. Трябва да търсим нови начини да осигурим вода и храна, което е съчетание от технологии и култура.

- Какъв вид компании ще бъдат лидери в утрешния ден?
- Компаниите, както и другите институции, трябва да бъдат по-гъвкави. С изключение на малкия бизнес, те са йерархични бюрократични структури. Мисля, че именно малкият бизнес ще бъде успешен. Бизнес гигантите ще загубят доминиращата си роля, ако не се променят. Ключов въпрос за тях ще бъде как се справят с вътрешната съпротива към промяната. Независимо дали промените са свързани с разработване на нов продукт, нови технологии, реорганизация, навлизане на нови пазари и т.н., винаги има хора, които печелят, и хора, които губят...

- Какво ще се променя в начина на работа оттук нататък?
- При всяка криза в САЩ хиляди работници губят работата си. Също така много дейности се изнасят в държави като Китай и Индия. Работата никога няма да бъде такава, каквато е била досега. Бизнесът все повече ще зависи от знанията. Работниците се нуждаят от ново образование, иначе те и компаниите им ще загубят. Това изисква социална подкрепа. Когато се дипломирахме от университета, аз и моята съпруга 5 години работихме на поточна линия в една фабрика. Ние много добре знаем какво е конвейерът. Той разпределя времето на работника, усилията и контролира всичко.

- Какво трябва да направи бизнесът, за да се подготви за промените, които ще настъпят на пазара в бъдеще?

- И малките, и големите компании трябва да осъзнаят, че каквито и продукти да създават, пазарите постоянно ще се променят. Когато бизнесът започне да инвестира в разработването на един продукт, трябва да мисли вече и за следващия. Новите технологии и конкуренцията изискват бързи реакции.

- След глобализацията какво ще се случи със световната икономика?
- Не смятам, че глобализацията е фиксиран и неизбежен етап. В началото на 20. век всички мислеха, че светът ще бъде една голяма икономика. Дойде Първата световна война и настъпи деглобализация.

- Как ще се развие конфликтът между мюсюлманския и християнския свят?
- Ще станем свидетели на нови форми на религии и на разновидности на исляма.

- В какво виждате най-голямата опасност пред човечеството?
- Има много опасности, сред които, разбира се, бих посочил проблемите, свързани с околната среда. В следващите години светът ще произведе оръжия, които ще са по-страшни от ядрените. И, повярвайте ми, това е опасност, по-сериозна от глобалното затопляне.   

..................................

* Това е икономика, в която информацията и знанието са основен продукт и ресурс.
** Министър-председател на Сингапур от 1959 до 1990 г.

..............................................................

​Второто интервю на Толфлър за "Мениджър", от 2014 г., може да прочетете ТУК.