Човекът, който вижда със сърцето

Майлс Хилтън-Барбър - британски незрящ приключенец от Дъфийлд, Дарбишър, разказва специално за "Мениджър Нюз" своето разбиране за живота, мотивацията и предела на човешките възможности. Разговорът с него бе непосредствено преди среща с българска публика, организирана в София от Ernst & Young България

- Г-н Хилтън-Барбър, изкачили сте Монблан. Имате 40 скока с парашут. Бягали сте през пустияната Гоби. Първият сляп пилот сте, прелетял от Лондон до Сидни. Да нямате някой изследовател във фамилията? Някой исторически мореплавател?

- Единственият модел за подражание от семейството ми е съвременен. Това е брат ми Джефри. Той е 16 месеца по-голям от мен и също е сляп. Имаме генетично заболяване, което прескача поколения и ни застигна. Ослепях на 21 години. Десетилетия приемах мнението на другите – щом си сляп имаш недъг, слепият човек е глупав. На 50 години брат ми, вече сляп, построи 10-метрова яхта в Дърбан, Южна Африка. Преплува с нея до Австралия без никой друг на борда. Прекара 53 дни в открития океан, само разчитайки на навигационни инструмени, ръководени с глас. Една датска поговорка гласи: „Животът не е да държиш добра ръка от карти, а да изиграеш лошата добре“. На двама ни беше дадена една и съща ръка, но той бе успех, а аз – жертва. Брат ми провокира моя момент на обрат.

- Защо постигнахте всички тези рекорди?

- Първоначално просто се опитвах да разбера кой е този човек, който живее вътре в мен. Нямах никаква самоувереност, бях зависим. Не можех да отида никъде без да държа ръката на съпругата си. Реших като брат ми да променя гледната си точка и да не тръгвам от проблемите – че съм сляп - а от мечтите си. Така спрях да се питам „Може ли сляп човек да лети, да бяга 20 км през пустияната?“ и си казах „Първо, искам да стана пилот. Аз чувам, ушите ми работят. Второ, сляп съм“. Промяната не беше внезапна, а с малки стъпки.

- Какво означава за вас понятието „вътрешни граници“?

- Гледна точка. Един казва: „Аз мога“, друг: „Не мога!“. И двамата са прави. Най-вече трябва да вярваш в себе си и някъде по пътя да пренебрегнеш съветите на околните, включително и на тези, които най-много те обичат и се тревожат за теб. Опитвам се да припомням на хората, че може да имат граници, но те се намират неподозирано далеч от това, което предполагат. Мнозина не осъзнават колко сме невероятни човешките същества. Може би знаете, че е имало една жена от САЩ – Хелън Келър (1880-1968 – б.а.). Тя е първият освен сляп, и глух човек, получил бакалавърска степен - в областта на изкуствата. Вижте ме мен! Парадокс е, че просвещавам хора, които виждат, а съм сляп. Не всичко е свързано с това да имаш зрение. То може да се корени в умението да имаш голяма мечта в сърцето.

- След полета ви до Сидни, Би Би Си ви цитира да казвате „Толкова съм щастлив с всички неща, които мога да правя в живота си“. Това ли е формулата - да прозреш възможностите? 

- Ако имаш проблем в живота и можеш да направиш нещо, за да го преодолееш, защо да се притесняваш? Ако имаш проблем в живота и не можеш да направиш нищо, за да го преодолееш, защо да се притесняваш? Изживяваме толкова сутрини в понеделник, колкото вечери в петък. Защо пък да не изберем да се радваме на живота? Когато бях момче и растях в Зимбабве един човек ми каза „Майлс, винаги внимавай за двамата лоши крадци, които ти ограбват твоето днес“. Бях учуден. „Какво говорите?!“ - попитах. „Те са тук и тук, от двете ти страни в живота:съжалението за вчера и страхът за утре", каза той.

- Имат ли я всички тази енергия да преследват непостижимото? Или на някои е вътрешно заложено да анализират отново и отново, без да предприемат нищо? 

- Има характери и характери. Аз започнах живота си с много ниско самочувствие. Мислих, че има малко неща, които съм способен да сторя. После преживях толкова много. Всички можем да се променим и да започнем да живеем напълно, ако нещо ни е спирало досега. В това отношение всички сме еднакви. 

- Бихте ли разказали смешна история от някое от многобройните си приключения?

- Бяхме в Антарктида с приятеля ми Джон – моя гид. Имахме горелка за топене на снеговете. Силничка беше. Бях в палатката и чух как той разлива гориво от нея и нещо се запалва. Той се обгори. Чувах го как маха с ръце, пърха, подвиква и ако щете вярвайте, на мен, слепият човек в палатката, ми стана толкова смешно! Въображението ми заработи - представих си навън един птеродактил, който маха с гиганстки криле – звуците бяха „фра-фра-фра“. Или пък индианец, обикалящ около тотем - „у-у-у!“.

- Какво не ви попита никой досега? Бихте ли искали да добавите нещо?

- До всички в България, с които няма да се срещна лично: Учете се на нови неща. Без значение на каква възраст сте. Също, ако сте бизнес лидери. Никога не е късно да започнеш да се учиш да свириш на пиано, да се гмурнеш до дъното на морето. Това само ще те освободи (от стреса) и ще ти помогне да станеш по-добър в основното, с което се занимаваш.