Америка на контрастите: По-богата и по-неравна от всякога

Добрата новина за жителите на Съединените щати е, че американците никога не са били по-богати. Лошата новина е, че повечето от тях не се чувстват така.

През последния половин век в САЩ се наблюдава огромен ръст на доходите и богатството, дори за по-бедните домакинства и домакинствата от средната класа. Но поради естеството на този растеж, както и променящата се структура на националната икономика, много от хората, които са се възползвали от тенденцията, също вярват, че икономиката не работи за тях.

Всъщност средната класа се свива. През 60-те години на миналия век разпределението на доходите на домакинствата в САЩ е изглеждало като камбана с много дебела средна класа. Днес има по-малко американци в средната класа - до голяма степен защото много от тях са се присъединили към редиците на горната средна класа. През 1967 г. малко повече от 5% от американците са печелили или получавали повече от 150 000 долара (в долари от 2024 г.). Сега повече от 30% го правят. И не само средната класа се е издигнала: през 1967 г. повече от 38% са печелили или получавали по-малко от 50 000 долара. Сега тази цифра е 21%.

Неравенството в доходите също се увеличи. Много богатите американци - горните 5% и особено горният 1% - станаха много по-богати от всички останали, дори от горните 20%. Кривата на разпределение на доходите се изравни, тъй като повече хора са се преместили в горната част, като горната опашка се отдалечи още повече от всички останали.

Резултатът? Повече американци от всякога са заможни, а още повече имат усещането, че нещо не е наред с икономиката.

Американците печелят повече по няколко причини. Първата е, че неолибералните икономически политики явно работят по предназначение. През последните 50 години се наблюдава голямо увеличение на производителността, солиден растеж на БВП и, от 80-те години насам, ниска и предвидима инфлация. Всичко това помогна на повече американци да станат по-богати.

Наблюдава се и спад в синдикализирането, което допринесе за свиване на заплатите между горната част на разпределението на доходите и средната част. Повече американци сега учат в колеж, където натрупват дългове, но също така увеличават доходите си през целия си живот, особено след като технологиите са в полза на хората с дипломи. Америка е и по-възрастна, а хората са склонни да печелят повече по-късно в кариерата си. В долния край на разпределението на доходите доходите са се увеличили отчасти, защото цифрата включва социални помощи и данъчни облекчения.

В същото време има основателни причини много домакинства да се чувстват по-бедни, дори ако доходите им са по-високи. За мнозина е трудно да се справят с покачването на цените на много критични услуги в регулирани сектори като здравеопазване, образование и жилищно настаняване. Съществува и известно основателно безпокойство, че ръстът на доходите и просперитетът няма да продължат. Последните 60 години бяха ерата на бейби бумърите, когато печалбите от доходите бяха големи за всеки, който е ходил в колеж. Премията за колеж все още съществува, но тя спря да расте и е на по-висока цена.

И макар технологиите и търговията да са направили всички по-богати, те са направили много, много по-малка група хора много, много по-богати. Не само шепата хора са богати до неузнаваемост. Има стотици американци, които притежават повече от милиард долара. Това е отчасти защото технологиите са се променили и няколко фирми са печелили повече – и са плащали повече – от останалите. Работата в определени индустрии означава и много по-високи доходи. А икономиката на суперзвездите възнаграждава високопоставените много повече от всички останали, независимо дали тази суперзвезда е Тейлър Суифт или талантлив мениджър в бързоразвиваща се корпорация.

Тази система помага за създаването на икономически растеж, който прави всички по-добре, но в най-горния слой на доходите, това може да се разгледа като игра с нулев резултат между просто заможните и наистина богатите. Това представлява предизвикателство не само за икономическите плановици, но и за самото значение на просперитета. Растежът и нарастващите доходи обикновено са целта на икономическата политика, включително неолибералната икономическа политика. Но последните две десетилетия показват, че нарастващите доходи не винаги са достатъчни, за да породят добри чувства към икономиката.

Уловката е, че има компромис между растежа и равенството. Поне част от растежа на върха идва от по-високата производителност. Иновативните компании, някои от които основани или ръководени от милиардери, помагат за обогатяването на американската икономика (или поне на портфейлите от акции на американците). Да, има възможност за увеличаване на данъците върху богатите, но наказателните данъци могат да навредят на растежа.

Идеята, че икономиката е манипулирана и с нулев резултат, води до нарастване на популизма и в двете партии - Републиканската и Демократическата. Резултатът вероятно ще бъде по-малко търговия и повече ценови контрол, което би означавало по-бавно развиваща се икономика – или дори такава, която се свива. Тогава американците ще научат, че единственото нещо, по-лошо от нарастващото неравенство, са статични или намаляващи доходи.