AI модел поставя под въпрос авторството на олтарна творба на Ел Греко от XVII век

Група учени от университета „Кейс Уестърн Ризърв“ в Кливланд, щата Охайо, са разработили нова програма за машинно обучение, която може да помогне на изкуствоведите да установят колко художници са участвали в създаването на произведения на изкуството отпреди векове. Дванадесетте изследователи, публикували труда си в Science Advances, включват физици, компютърни учени, изкуствоведи и антрополози, пише ARTnews.

Моделът с изкуствен интелект се нарича PATCH (pairwise assignment training for classifying heterogeneity - обучение чрез сравнение по двойки за определяне на различия в структурата/състава). Той работи чрез сравняване на малки квадратни „участъци“ от произведенията с размер около 1 см, за които е известно, че са създадени от един конкретен художник (а не от група или работилница, както често е било в ранния модерен период). Сходствата в мазките и текстурата на боята в тези сегменти след това се съпоставят с друго произведение с по-неясен произход, за да се установи дали е дело на същия автор, на друг художник или на група.

Изследването се фокусира върху испанския ренесансов художник Ел Греко. Учените използват PATCH, за да сравнят „Христос на кръста“, която се приписва изцяло на него, с „Кръщението на Христос“, за която отдавна се смята, че включва работа както на Ел Греко, така и на поне още един художник.

Общоприетото мнение е, че „Кръщението на Христос“ е завършена от сина на Ел Греко и други чираци в неговата работилница през десетилетието след смъртта му. Според анализа на модела за машинно обучение, базиран на сравнение на сканирани участъци от двете картини, произведението всъщност може да е нарисувано предимно от самия Ел Греко, с минимален или никакъв принос от неговата работилница.

Изследователите не твърдят, че AI модели като PATCH могат окончателно да решат сложните въпроси на изкуствознанието за този период. (Например, неотдавнашно твърдение, че изкуствен интелект е доказал авторството на спорна творба на Рафаело, беше остро критикувано от музейни специалисти.) Вместо това те подчертават, че PATCH „има потенциала да допринесе съществено към изследванията като допълнение към съществуващите методи в историята на изкуството.“