Алигаторът, който преживя бомбардировките над Берлин и се пенсионира в СССР

Годината е 1943, а над столицата на хитлеристка Германия вече падат бомбите на съюзническите самолети. До края на Втората световна война остават цели две години. Последните ѝ изстрели в Европа са произведени при превземането на Берлин през май 1945 година, но в продължение на месеци преди това по улиците на града се водят ожесточени сражения за всяка улица и сграда.

Опасностите дебнат отвсякъде, но една от тях остава скрита както за войниците и от двете страни на фронтовата линия, така и за цивилните берлинчани. Нито един от тях нямал представа, че докато земята треперела под веригите на танковете, а ревът на изтребителите и бомбардировачите огласял небето над Берлин, канализацията на града се превърнала в дом за един съвсем истински американски алигатор. Неговият живот е достоен не просто за екранизация, а за цяла филмова трилогия.

Живот като на кино

Сатурн е американски алигатор, който се излюпва в Мисисипи през 1936 година. Малко по-късно попада в зоопарка в Берлин в разцвета на Третия райх, където, според градските легенди, е посещаван лично от фюрера.

По време на бомбардировките над германската столица в края на Втората световна война зоопаркът е опустошен.

От 16 000 животни в зоологическата градина оцеляват само 96. Терариумът е разрушен от бомба на 23 ноември 1943 г., като около 20 от общо 30 екземпляра загиват на място. Улиците в близост до парка са осеяни с трупове на алигатори и крокодили, но някои, сред които и Сатурн, оцеляват и започват да се скитат из града и канализацията в търсене на храна.

След края на войната територията на зоопарка попада в британската окупационна зона, а Сатурн е открит случайно от английски войници през 1946 година и е пренесен в Лайпциг, който по това време е в съветската окупационна зона. Не е ясно как влечугото е оцеляло в продължение на две години и половина в съвсем нетипична за него среда.

От Третия райх в Съветския съюз

През юли 1946 година алигаторът е пренесен в зоопарка в Москва, а през 1950 година, като подарък от САЩ, той получава нова партньорка на име Шипка. Двамата обаче не успяват да създадат потомство, тъй като всички яйца на Шипка се оказват безплодни.

Шипка, която е с 13 години по-млада от Сатурн, по-късно умира, а той е толкова разстроен от смъртта ѝ, че за известно време отказва да се храни.

През 1980 година бетонна плоча пада върху терариума на Сатурн и той успява да избегне смъртта на косъм, тъй като по това време се намира в една от страничните ниши на съоръжението. През 1990 година е построен нов терариум, но алигаторът е толкова стресиран от смяната на средата, че отново престава да се храни за близо четири месеца, в резултат на което почти губи живота си. Малко по-късно група туристи го замерват със стъклени бутилки и го нараняват сериозно, а заради инцидента управата на зоопарка поставя дебело армирано стъкло около загражденията.

През 1993 година Русия изпада в конституционна криза, а центърът на Москва е окупиран от танкове. Това е един от малкото случаи, в които Сатурн започнал да издава силни звуци. Според един от неговите пазачи, вибрациите от танковете му напомняли на битката за Берлин, когато алигаторът обикалял по улиците и каналите на опустошената германска столица, а около него се водели последните сражения на Втората световна война.

В следващите десетилетия той преживява няколко кризи, по време на които спира да се храни за дълги периоди от време. Налага се персоналът на зоопарка да му инжектира витамини, за да го запази жив.

Сатурн прекарва голяма част от последните си години в сън, похапвайки си риба, зайци и плъхове два пъти седмично. Никога не е проявявал агресия, с изключение на един единствен случай, в който прави опит да захапе неопитен надзирател, пробвал се да го храни директно от ръка.

Сатурн умира на 22 май 2020 година на 83- или 84-годишна възраст.