Мъдър, щастлив, ужасяващ: Изненадващата 4000-годишна история на драконите

Днешният ден отбелязва Лунната нова година, с която, според китайския календар започва Годината на дракона. Китайската дума "lóng", или 龍, обикновено се превежда на български като "дракон". Но не позволявайте тази връзка да ви подведе: щастливите, летящи китайски дракони са много различни същества от тъпчещите, огнедишащи чудовища в английската митология.

Поначало те се свързват по-скоро с вятъра, отколкото с огъня - китайската дума за торнадо (lóng juǎn fēng) се превежда дословно като "въртящ се дракон-вятър". А китайските дракони се различават и от царствения шумерски "ušum-gal" - митично същество с лъвска челюст и змийско тяло от древния Близък изток. По целия свят и на много различни езици хората са измислили думи, които повече или по-малко означават дракон - но начинът, по който си ги представят, и това дали виждат тези същества като свещени, приятелски, смъртоносни или просто малко досадни, варира в огромна степен в различните култури.

Тези създания, приличащи на дракони, имат една обща черта: те са склонни да споделят чертите на реално съществуващи животни и отразяват нашето взаимодействие с природния свят и чувствата ни към него. Ето едно пътуване през историята в търсене на тези световни митове за дракони и тяхното вдъхновение в реалния живот - и на какво могат да ни научат те за собствената ни връзка с природата, разказано от BBC.

Най-старата дума за дракон?

Преди повече от 4000 години един хроникьор в древна Месопотамия - регион в Близкия изток, който днес е част от Ирак - записва любопитна дума на глинена плочка: "ušum-gal". Думата е на шумерски език, най-стария писмен език на човечеството, и се смята, че е най-старата известна дума за дракон. Тя е съставена от думите "гал" (голям) и "ушум" ("змия").

Но какъв вид същество всъщност е "ušum-gal" - и има ли все още жив, реален аналог в Близкия изток?

Шумерските текстове предполагат, че това е митично същество, вдъхновено от змиите, но също и от лъвовете, казва Джей Крисостомо, професор по древни близкоизточни цивилизации и езици в Мичиганския университет, чиято работа включва дешифриране и превод на оригинални шумерски глинени документи.

"Това е едно от няколкото митични същества [в шумерската култура], които съчетават различни животни и обикновено предават черти, свързани с мъдрост, сила и защита", казва той. "Ушум-гал се отличава най-вече с формата на устата си, затова се предполага, че е имал голяма, зееща уста".

В шумерските текстове думата ušum-gal често се използва като метафора за лъв или в съчетание с лъвове като част от царска страховита черта - продължава Крисостомо. "Например в един химн на бога на луната Суен се провъзгласява: Той е могъща сила, лъв, "дракон" (ušum-gal), могъщ владетел. Суен, (с) уста като "дракон", владетел на Ур!"

Думата изобразява и същество, което властва над другите и може да бъде победено само от най-могъщите хора, добавя той: "Някои истории представят бога или царя като толкова могъщ, че дори усумгалите не смеят да напуснат равнината/пустинята или да се изправят на пътя му. Може би ушум-гал вероятно първоначално е бил вид лъв или друг див хищник и постепенно е приел повече митологични асоциации в продължение на стотици години."

Шумерският език няма съвременни наследници. Но говорещите акадски, древен семитски език, свързан с днешните арабски и иврит, са заимствали шумерската дума и са я използвали като "ušumgallu", което е преведено като "лъв-дракон", казва Кристостомо. В акадската култура това същество лъв-дракон е било почитано като божествено същество, казва той: "Друго митологично същество-дракон в акадския език е mušhuššu (заимствано от шумерското muš huš "свирепа змия"); това същество се превежда като "дракон" и е известно с изображението си на портата на Ищар от Вавилон."

Той заключава: "И така, ušum-gal ли е най-старата известна дума за дракон? Възможно е. Със сигурност това е било същество с черти, които се припокриват с нашата представа за дракони. Мощно, вдъхващо страхопочитание същество, с което боговете и царете с удоволствие биха се асоциирали, същество, наситено с легенди и малко мистерия. Ако това е дракон, значи драконът е ушум-гал".

Китайският дракон на промяната

Докато драконите от английската митология бълват огън и се борят с ангели, китайските дракони са свещени същества. Издигащи се без крила в облаците, издишващи вятър, а не пламъци, те символизират късмет и благословии.

Съществуват многобройни научни теории за произхода на митичния китайски дракон, казва Марко Мекарели, преподавател в Университета в Катания, Италия. Те започват с идеята, че драконите са били тотемни символи, използвани от някои праисторически кланове - и на свой ред са били вдъхновени от змии в реалния свят или може би от гигантски океански питон. Когато това племенно общество се превърнало в класово, пише Мекарели в "Откриването на Дългия", драконът станал символ на владетелите.

Втората група теории свързва легендите с крокодилски вид, например китайски алигатор. Преди седем хиляди години блатистите заливни равнини на долното течение на река Яндзъ са били рай за алигаторите. Но когато фермерите превърнали местообитанията им в оризови полета, този вид намалял. Днес той е сред най-застрашените крокодили в света.Възможно е изображенията на дракони да са се появили в резултат на опитите да се възпроизведат шумните и спираловидни форми на гръмотевиците и мълниите и да са били използвани за молитви за добро време, казва Мекарели. Тази връзка с времето би могла да помогне да се обясни езиковата асоциация на торнадо и въртящи се дракони в китайския език, както вече споменахме. Като алтернатива, четвъртият подход, според Мекарели, предполага, че драконите са се появили като образ в резултат на поклонението на самата природа и те са амалгама от множество животни и метеорологични явления.

Роел Стерккс, професор по китайска история, наука и цивилизация в Университета в Кеймбридж, подкрепя последната теория и е скептичен към опитите да се свържат китайските дракони с отделни животни от реалния живот. "За произхода на китайския дракон са изписани много глупости - от учени, които се опитват да го идентифицират като някакъв вид алигатор или друго земноводно, до епиграфи, които се опитват да интерпретират графиката за "дълъг" като пиктограма на някакво влечуго", казва той пред Би Би Си. "Истината е, че всичко това са спекулации, а основното е, че китайският дракон е хибрид, включващ в себе си чертите и движенията на всички животни в едно." С други думи, драконът е въплъщение не на едно единствено същество, а на самата способност за промяна.

"Драконовите села" в Англия

През 793 г. от н.е. в небето на Нортумбрия се издигат "огнени дракони" - лошо предзнаменование. Следва жестоко и опустошително нападение на викингите срещу северния английски остров Линдисфарн, което предизвиква сътресения в цяла Европа.

Англосаксонските истории са пълни със свирепи дракони, които дремят в леговища под хълмовете и пазят съкровищата си. Легендите са запазени в много английски имена на местности. Например Драгли Бек, село в Ланкашир, и Дракелоу, село в Дербишър. И двете могат да означават "Драконова могила" или "Драконов хълм".

Исторически в английския език има две общи думи за дракон: dragon и рядко използваната древна дума wyrm. Думата "дракон" произлиза от латинското "draco", което означава змия или морска риба. В същото време в християнските религиозни текстове "дракон" се отнася и за дявол. Това митологично същество е приемало различни качества и форми в историята, например като огнедишащ дракон, наречен "firedrake".

От друга страна, "Wyrm" е плъзгащо се, пълзящо същество, а не крилато, летящо, огнено. В ранносредновековна Англия "Wyrm" се отнася и за паразити, змии и обитаващи гробове същества. То вдъхновява митове като този за Ламбтънския червей, който яде деца. Това пълзящо същество било по-често срещано в английския фолклор от крилатата версия и се криело в пещери, блата или мочурища.

"Wyrm няма крака, а се плъзга като змия", казва Каролин Ларингтън, професор по средновековна европейска литература в Оксфордския университет. Той се различава от огнените, крилати чудовища: "Огнената граблива птица може да лети и да изстрелва пламъци", добавя Ларингтън, "докато вирмът плюе отрова".

Според Ларингтън реално съществуващи змии може би са вдъхновили митовете. "Хората предполагат, че вкаменелостите на динозаврите може да са изиграли роля. Но няма реална връзка между историите за дракони и находките на вкаменелости", казва тя. Вдъхновеният от змиите мит може да е стигнал до Англия от чужбина: има някои доказателства, че мотивът за дракона е мигрирал с движението на хората.

Независимо дали представата ви за драконите е като за въртящи се, спираловидни символи на късмета или като за гигантски плъзгащи се червеи, Лунната нова година може да бъде добра възможност да потърсите техните следи в собствения си език, ежедневие и околна среда - и може би да се възхитите на колективното въображение и признателност към природата, които са довели до появата на тези приказни същества.